Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | съдържание на цикъла | страницата на автора

 

ИНСТАЛАЦИЯТА НА ЖИВОТА

 

Ивайло Иванов

 

 

 

Като небесни графики високо
са сплетени над мен стъблата лозови.
Неясен тътен!... И тръпчиви сокове
се втурват по тръбичките им розови.

 

Туптят сърца-гроздове!... И от клапите
поемат сок в ластари овлажнели.
А капки върху листите й капят и
разцъфват в мимолетни акварели.

 

Цветята-окулярчета се трупат и
спирали стъбълцата са обвили.
И с хиляди фунийки, като рупори,
тръби животът пресните си сили.

 

И аз цял ден се лутам в най-коварния,
скандален тест, от който не излизам,
дорде не оградя със кръгче вярното:
Природата е:

 

- механизъм
- организъм

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 10. юни 2011 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]