Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | съдържание на цикъла | страницата на автора

 

ПОЛЕТЪТ НА МЕЧТАТЕЛЯ

 

Ивайло Иванов

 

 

 

Към лампата мушицата невръстна
полита, под звънтежа на крила,
и в мен духът повдига се на пръсти,
дочул навярно нейното „Ела!”.

 

Жужат крилцата! Въздуха прераждат.
Цветя и книги гледат с трепет ням
как сбъдва се предвечната им жажда
да полетят в небесния таван.

 

Килимът сякаш вдига се на пръсти
и шарките му литват на възбог,
и кръстът на стената се прекръства:
с разпънати ръце полита Бог!...

 

А още по-високо тя въздига се,
но, парната от резкия загар,
във купичката с мляко тупва мигом.
Мушицата се казваше Икар!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 10. юни 2011 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]