Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

КОЛЕДА

 

Сюрреалистична поема по Дамян Дамянов

 

 

Ивайло Иванов

 

 

 

Зън-зън-зън, вън снежинки лудуват!...
Зън-зън-зън, вън шейнички летят!...

Герчо!... Ти ли се правиш на улав,
или тъй се роди на светът?...

 

И звънят милиони камбанки,
над земята вали светлина!...

Ала тока гаси Симо Дянков,
и към Бога, в небесната сянка,
наобратно вали „тъмнина”!...

 

Благовест ли лети над земята,
над живота, и труден и лек?...

Благовест! Той лети над Земята!...
(Светослав край Венера се мята!)
А баща им снове между двата,
над земята разперил елек.

 

Няма вече стрехи, ни павета,
става бял и еднакъв светът.

Само в тъмното Жоро Павето
разни хора причаква в гърбът!...

 

Греят светли витрини и хора,
нощни хора. Пред тях и зад тях -

„Лум!”, им прави убиецът Жоро,
„Лум!”, а после - „Ох, ох!” и „ Ах, ах!”…

 

Слушай, слушай!... Вихрушка ли вие,
или вън е застанал стражар?...

Тъй единствено правдата вие,
щом с лъжа я приклещите вие,
или, както го казваме ние,
                                                    Президент
щом разстреля архар!...

 

Дрогеристката вънка заключи,
и затупа, с токове във сняг.

Тоз поет още има да учи!...
(Най-добре е да спре да баучи!)
Щом са „ток”, как ще „тупа” със тях?...

 

Един учен, разсеян и скучен,
сне галоши отвън сред снега.

Бързо беше тоз учен проучен,
на Борисов партньор е сега!...

 

Един беден човечец издъхна,
един шлосер премръзна от студ.

Ти услужи ли с дрехата връхна?...
Не! Подаде им новият „Труд”!...

 

Запали го със огъня светъл
от зората на нашия век.

- От искрата на Покатепепел?...
Няма срам тоз лиричен човек!...

 

Но затворникът казва: „Не пия!”
и си тръгва, железен и твърд!...

И съдът пак осъжда ония,
що не плащат от прихода твърд.

 

И пристига, със кръв и със клетва,
на годината първият ден.

Не, пристига със стръв и със фетва,
Йоан-Павел в един ситроен.

 

А Годината Нова потропа,
със усмивка на лека жена.

А, призна ли си? Бягай за попа
и спретнете й сватба една!...

 

Полилеите греят в червено
и салонът в конфети е цял!...

Идва Гергов, заплаща в „червено”,
след това ви обменя в „зелено”,
и салонът в бюфети е цял!...

 

А при Черна копаят окопи,
за партенки дерат знамена.

(Щом смъртта откъм Черна потропа,
почват те да дерат знамена!...)

 

Един болен от тифус се вие,
един бинт вдига бяла ръка.

Дадаизъм не искахте вие!...
Що в небето го вдигна така?...

 

Оле, Боже!
                     Светът ми се вие!...
Приземи ме
                           на здрави
крака!...

 

 

 

 

Електронна публикация на 21. декември 2010 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]