Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | „Простосърдечни романтични митологии“ | страницата на автора

 

СЦЕНА ПРЕДИ ЗАСПИВАНЕ

 

Ивайло Иванов

 

 

 

    Юрганът ми е бял като коприна
    от роклята на спяща балерина

     

    или подобно сребърна снежинка,
    не паднала все още над земята,

     

    и аз лежа в кристалчето й синкаво,
    там горе – на ръба на необята!...

     

    И гледам те как долу ти ще минеш
    със някой друг през бялата пъртина

     

    и как ще влезнете в един от тези
    панелни и безсмислени кафези

     

    и ще заспиш!… И тука ме обгръща
    една ревнива топлина, присъща

     

    на влюбения. И от топлината
    снежинката топи се в небесата:

     

    Сред пукота на атомчета хрускави
    кристалът й покорно ме отпуска

     

    и се открепям, като в танц балетен,
    от сцената красива на небето!...

     

    И въпреки, че ни разделят бездни,
    и ти при мен не можеш да възлезнеш,

     

    и аз на твоя свят в кафеза плътен
    не мога да проникна, пак зова те:

     

    - Постой! Не влизай! Остани си вън!...
    Аз падам
                    от ръба
                                   на твоя сън!...

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 05. март 2011 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]