Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | съдържание на цикъла | страницата на автора

 

МОРСКА БАЛАДА

 

Ивайло Иванов

 

 

 

Пакета разпечатах днес и зърнах
в кутийката с преградки подредени
безброй сладкиши с форма на ритони,
черупки, миди, охлюви, рапани,
със захарни коруби на браздички.
Държа ги във ръцете си зарадвани
като ликуващ палеонтолог!

 

И спомням си за времето, когато
животът ми в самотната ми стая
безпътен бе и тъмен като дъно
на страшно, разбушавано море!...

 

А днес е друго! Ето ме, възкръснал,
с каква наслада от брега ги вкусвам
като дете зарадвано и как
на морските лъчи под светлината
топят се те в устата ми и хрускат
и с нищо не напомнят онзи мрак,
бушвал в дълбините на душата!

 

Родители, предци и скъпи близки,
и вам желая същото, с наслада,
дваж по-голяма и с петорна радост,
когато подир време в свойте шепи
лицето ми красиво ще държите
като една на спасена раковина,
извадена от дълбините на смъртта.
И черните бразди на мойте мигли
навеки ще покриват двата бисера,
узрявали във мене цяла вечност
във черупките на моите очи.

 

Това си мисля днес, момиче мое,
надвесен над лицето ти, додето
целувам раковината красива
на твойте устни, със корал покрити,
и слушам как във тях шуми прибоя
на твоя дух, дошъл от дълбините.

 

Ах, думичка едничка прошепни ми!...
Кажи ми: Ще е вечно твойто име!
Нали затуй света ти цял описа
и любовта на моя дух със твоя?...
И чак тогаз в морето на покоя,
подобно водорасло, сплетен с теб,
аз ще се гмурна пак, любима моя,
и ще угаснат ирисите-бисери,
под вечната вода като под креп.

 

Електронна публикация на 29. май 2009 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]