Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | съдържание на цикъла | страницата на автора

 

КРАЙБРЕЖНА АРХЕОЛОГИЯ

 

Ивайло Иванов

 

 

 

Всяко утро от теб аз отплувам – в ефира
ме влече синевата от мисли пропуснати;
всяка нощ аз – удавникът – пак акустирам
в бреговете на твоите пясъчни устни.

 

Аз съм част от реброто ти. Син. И любовник.
Аз звено съм от някаква счупена стомна.
Изкопан изпод пластове мъртви животи,
аз те знам. Предутробно те помня!

 

Затова и среднощна, над мене извита,
ти не си ни дъга, нито арка възлюбена.
Ти си силата само, чуй, ти си магнита,
с който Някой събира звената изгубени.

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 29. май 2009 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]