Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

ЧАСТИЦИ ОТ НАФОРА

 

 

Ивайло Иванов

 

 

 

 

 

ПОЕЗИЯ

 

 

      И пак си лягам с думичката под езика,
      и коренчето й невръстно пак ме буди,
      и скачам от постелята, увит
      в чаршафите като възкръснал Лазар.

       

      Ти, Слово на Отца,
      и този път
      от мрака на нощта ме възкресяваш!..

       

       

 

 

 

БЛАГОВЕЩЕНИЕ

 

 

      Росата сутринта е чиста
      като утробата на Богородица.

       

      - Да бъде според волята ти! - шепне
      тревицата на слънчевия лъч.

       

      Проблясва той –
      и капката зачева
      небесна светлина и земна угар.

       

      И небесата със пръстта и този път
      във капка от роса се помиряват.

 

 

 

ПЛОВДИВСКА АЛЕГОРИЯ

 

 

      Гнездото щъркелово
      върху селския комин.

       

      Поклаща се във здрача и дими
      като въздигнато кандило, над което
      от залеза огрени, всяка вечер
      излитат птиците като разпалени искри.

 

 

 

БЪЛГАРСКА КОЛЕДА

 

 

    Очите на деца
    в нощта на Рождество.

     

    Приличат на протегнати панички,
    от чието дъно
    те гледа бистротата на очакването им.

     

    Какви ли дарове нечути чакат? А сънят,
    нехаен, със чувала и ще мине -
    във всичките панички
    да положи
    петачетата прашни на клепачите.

 

 

 

ЛЕТЕН АКВАРЕЛ

 

 

    Дъгата?
    Детска шарчица на Бога.
    Издигнал е Той свойта четка, потопена
    във раните на всички земни раси
    и драснал върху листа на небето този
    седмоцветен
    акварел на болката,

     

    преди
    щастлив-усмихнат да заспи
    в юрганчето на облаче изпрано.

 

 

 

ЗИМНА ГРАФИКА

 

 

    Зарити врабчови следи в снега:
    свенливи руни.
    Бегли гербове на болката!...
    Там, дето парещият скреж е изхрущявал
    под тежестта
    на босите нозе,
    там, дето сребърния сняг за миг е срязвал
    отчаяните голи ходила,

     

    сега –
    саван от пресен скреж и драскотина,
    тъй нежна,
    като драсване със мигла.

 

 

 

ОСВЕЩАВАНЕ

 

 

    Под колелата хълмовете се изтърколяват
    и в Търново
    навлизаме по залез.

     

    Безброй запалени лампади са разпръснати
    по хълмовете и благоуханно светят
    подобно милиарди водни капки.

     

    Тъй сякаш Някой, току-що възкръснал,
    решил е да остави тук следа
    и със дланта си старческа е ръснал

     

    града
    със светена вода.

 

 

 

ТЪРНОВСКИ ВЕЧЕРИ

 

 

    Блести със светлина на трезви капки
    привечер пред очите ми града!...
    Тъй, сякаш някой ръснал е за кратко
    пейзажа му със купелна вода!...

     

    И капките пред мен благоухаят
    в копнеж и нежност, в болка и тъга!...
    Дали не се оглежда, всъщност, Раят
    във малката, пробляснала дъга,

     

    с която е покрита всяка капка?...
    Изправен пред битийната загадка,
    „Не знам!”, ти шепна. „Господи, не знам!”...

     

    И като Ной, озона вдъхвам сладко,
    и Те усещам, в милостта Ти кратка,
    огрян от следпотопния Ти плам!...

 

 

 

ВАРУША

 

 

    Тук улиците тъй са тесни, че човек не може
    дори да падне напреки на пътя.
    Пък и да падне, стрехите над него
    се сключват – като длани за молитва.

 

 

 

ГРАДОВЕ И ОБЛАЦИ НА ИЗТОКА

 

 

    Върху камили посторен е този град!...
    Баирите се гърбици застинали.
    От там – и този впесъчаващ глад
    и чувството за зной и за пустиня.

 

 

 

СВЕТА ГОРА

 

 

    Като въжета пътища преплетени
    са стегнали
    гърдите на баира.

     

    По гръб полегнал косо в равнината,
    напомня хълмът древен Гъливер,
    върху когото ние всяка сутрин
    изкачваме се като лилипути,

     

    за да достигнем - нищи - до главата му
    с централния му мозък:
    Университета.

 

 

 

МИСТИЧНАТА ЛОЗА

 

 

    В читалнята – разискрено жужене!...
    И аз не знам дали жужи пчелинът
    от детски погледи, накацали върху листа,
    дали бръмчи с крилца неуморими
    случайно излетала мъдра дума,
    или жуженето разнася се от тези
    набъбнали гроздове тежки лампи -
    като гроздове на невидима Лоза -
    принесли - според силите си -
    двайсет,
    тридесет,
    или стократни плодове от светлина!...

 

 

 

ТЪРНОВО В ШЕПИ

 

 

    Осмях те някога!...
    Студентските зеници
    видяха в твойте хълмове гърбици
    и амбиции...

     

    Сега от други вятър съм отвян
    далеч от теб - но щом разтворя длан,
    пак виждам твоите баири и кубета

     

    в мазолчетата
    на самотната си шепа.

 

 

 

 

 

 

 

 

КАТАКОМБИ НА СЪРЦЕТО

 

 

    Когато чужди хлад и неведение
    превърнат се в най-ледени гонения,
    ти – сам забравен – тихо си спомни
    зората на апостолските дни.

     

    И нека само бялата ти риза
    като платно на кораб да ти свети
    с попътен благослов, докато слизаш
    във изоставените катакомби на сърцето си.

 

 

 

СЪРЦЕТО

 

 

    Със много нежен труд да го окастрим
    от тръните на вехтите си страсти.

     

    А след това във купела на капка пот
    да го покръстим и настелим свойто
    сърце със нежен пух като гнездо.
    Тогава – вярвам – Гълъбът ще дойде!...

 

 

 

СЪЛЗИТЕ

 

 

    Сълзите са покайни свещи
    със пламъчета от роса.

     

    Подухналата хладна мисъл ще ги сепне!...

     

    Ще погребат погасналата влага
    очите ни – ковчежета от пясък.

 

 

 

 

 

НОЩЕН ГРАД

 

 

    Градът във нощния прозорец на трамвая
    се отразява като друг,
    Небесен град.

     

    С обители от светлина,
    гнездящ във облаци,

     

    сред който ний се плъзгаме безплътни,
    но и той
    безшумно преминава през телата ни,

     

    и пътниците слизат като ангели,
    и други идат,
    сякаш са души.

     

    Дордето най-подир не спре мотрисата
    на дните ни пред спирката последна
    и слезли, не открием пак телата си,
    и над главите ни – с тръби от светлина –
    проблесне, вечно,
    Слънцето на Правдата!...

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 22. април 2014 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]