Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | съдържание | страницата на автора

 

ЙОНА

 

Ивайло Иванов

 

 

 

Светът, окръглен, сякаш е утроба
на древен кит, и цялото човечество,
побягнало от Промисъла Божий,
седи на тъмно вътре като Йона.

 

Не го премила китът, ни изхвърля
върху брега на ласкава Ниневия.
Лице в лице със себе си! Какъв
по-тежък жребий има, освен този?

 

Връхлитат го водите, но не може
от струите им капка да отпие!...
Цъфтят отвън корали, но край него
разцъфват само сенките на мрака.

 

Лице в лице със себе си! Какъв
по-страшен жребий има, освен този?
Не роза е разцъфнала в небето,
а слънцето кърви подобно язва.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Електронна публикация на 24. юни 2013 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]