Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | съдържание | страницата на автора

 

ВИСОКИТЕ ВОДИ НА МОИТЕ СПОМЕНИ

 

Ивайло Иванов

 

 

    Монети медни в жалката ми шепа,
    да бяхте вие вече в автомата,
    ако звъна ви в миг не бе ми спомнил
    звъна щастлив на слънчевите, нежни
    отблясъци във ручея на село!

     

    И те така звънят, красноречиви,
    и гонят се в проблясващи витражи,
    подобно люспи на сребристи риби,
    заплували сред бързеи планински,
    за да надмогнат прага – и да хвърлят
    хайвера си във вирове високи!...

     

    Води високи, рукнали в съня ми,
    поете ме със струите горчиви,
    носете ми вестта от небесата
    във купела на капките си обли!...

     

    Като пъстърва лутам се сред този
    горчив, планински бързей на живота
    и само любовта ме призовава
    високо, там хайвера си да хвърля!...

     

    Но смешна тук е всяка патетичност!
    Сега със вас във вестника аз трябва
    да звънна за рекламите, които
    отблясъци по-други ще разпръскват.

     

    И ако в миг слушалката свободна
    „Ти-ти!” – в ухото мое записука,
    ще питам в мене юношата: „Ти,
    не замени ли слънчевите блясъци
    за шепа тенекиени монети?”…

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Електронна публикация на 24. юни 2013 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]