Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | съдържание | страницата на автора

 

ПРЕКАЛЕНО ТЪЖНИ ТРОПИЦИ

отиващи чак и до гузност накрая

 

Ивайло Иванов

 

 

 

Все по-често срещам хора, към които
ти, пресвети, Боже, се отнасяш
по един
           - - -
           особено мъчителен начин!...
Понеже още имам те единомишленик,
държа, с две думи, да оповестя:
Ние решаваме как да се ползваме от битието си!...
Душата ни си има своя свобода
и ний държим на абсолютните й стойности!...
Това не би могла да бъде свободата
със дъно, кант или половинчата.
Това не ти е свобода със прилагателни,
презимена, презумпции, предикати!...
Това не ти е Свобода Бъчварова
/ти казвам!/
и моля те, съобразявай се с душите ни,
за да не ни се никога налага,
щом срути се поредната утопия,
като на Комунизма злите подтици,
или Нацизма подир Втората война,
да бягаме, като военнопрестъпници,
в Бразилия на Тъжните си тропици
и зад Боливия на непокаяната си вина!...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 07. декември 2010 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]