Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | съдържание | страницата на автора

 

ВЪТРЕШЕН МОНОЛОГ

 

Ивайло Иванов

 

 

 

На Десислава Неделчева

 

 

Освен гласа си вътрешен, със който
човек изрича думи в „тишината”,
или чете на ум във монолози,
или пък спори вътрешно – човекът,
ведно със тези празници, бил имал
слух вътрешен – навярно да се чува!...
(Когато пише кантика за Деса!)
Тъй казват музикантите – и нека
не спорим с тях – безспорно прави те са!...

 

И ти, когато след любовни песни,
в постелята на нощната ни стая
изтегнеш се до мен, като Даная,
и с тяло, от безмълвие налято,
зачакаш, сънна, пак дъжда от злато -
заслушай се за миг във тишината,
която, след стенания и думи,
на твоите гърди пред двата цвята,
подобно страж застава помежду ни!...

 

Джазбендите звучат във тишината!...
Венера спи. Блести Касиопея!...
Певицата разголена - Луната,
ми спуща златна стълба в тъмнината.
И стъпвам аз. И тръгвам пак по нея!...

 

Бемол от светлината държа в ръката.
И с вътрешния глас сега ти пея!...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 07. декември 2010 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]