Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | съдържание | страницата на автора

 

БАСНЯ С МНОГО ЯСЕН МОРАЛ

 

Ивайло Иванов

 

 

 

Във кръчмата и тази вечер пихме,
но звънна телефонът на кръчмаря,
и той извика: „Олеле, детето ми!”,
и тръгна, та се вече не завърна!...

 

Внимателно аз сметката прегледах,
Преизчислих поръчките повторно,
и що да видя: Той ни беше лъгал
не само днес. Не само в тая сметка!

 

От месеци ни лъжеше, кръчмарю!...
Затуй ли рече: „Олеле, детето ми!”?...

 

Спокойно ний парите си прибрахме,
забравената каса претарашихме
и духтихме във мрака напосоки
към кръчми, дето „Олеле!” не викат.

 

МОРАЛ:

 

Щом сметката си правиш без Кръчмаря (без Христа!),
пий спокойно – няма да се „плаща”!...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 07. декември 2010 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]