Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | съдържание | страницата на автора

 

ПРОРОЧЕСТВО ЗА ЗВЕЗДНИЯ МИ ЧАС

 

Ивайло Иванов

 

 

 

Назад се връщам аз, назад се връщам,
подобно рак със щипки изтънели.
А времето, от клас това го знаем,
напред препуска, даже и „лети”!...

 

Но тъй като светът, а също всичко,
което е божествено, е кръгло,
то видно е, че с времето най-сетне
ний ще се срещнем – но пък и това

 

е видно, че щом движа се на заден,
то явно ще ме хване за г...за!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 07. декември 2010 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]