Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

СФЕРАТА

 

Ивайло Иванов

 

„Небесата – точно във водата –
отразяват своето падение.”

 

Татяна Филева

 

 

Плющеше вънка летен дъжд безкраен,
когато ний в самотната ми стая
се втурнахме, задъхани и мокри:
- Най-сетне за главите наши покрив
намери се – изрече ти и вече
да си смениш фланелката понечи
и плъзна я въз голото си рамо.
И за секунда аз съгледах само
как грейна – от надеждата по-кратка –
прекрасната ти гръд подобно капка.

 

Да, като капка, тръгнала от скулите
и точно над реброто твое спряла.
И коленичил, аз извиках: - Чу ли ти
как капката пред мен е затрептяла
и с пулса ти задъхан резонира,
и във глъбта си обла как събира –
като във малка сфера алхимична! –
на паметта виденията лични,
но също тъй и всичко туй, което
не помниш, а побрало е сърцето.

 

Аз бих могъл по сфера като тая
днес бъдещето твое да гадая:

 

    Аз виждам лабиринти тук! Възкръсват
    пред погледа ми гробища безкръстни.
    Тезей лежи във тях. А с теб се гаври
    най-грубият от всички минотаври.

     

    В канавка покрай пътя аз съзирам
    как някакво детенце абортирано
    напразно към живота се присяга
    и пръстчета към капката протяга.

     

    Мъже като видения прииждат!...
    И себе си във шествието виждам –
    на любовта след дългата лъжа,
    как в гроба си безкръстен аз лежа.

 

Но трепна ти – и слънчев лъч изписа
върху стената подпис – и стопи се
пред мене епифанията кратка,
явена ми в гръдта ти като в капка.

 

И аз, понечил капката да вкуся,
отдръпнах се - и сухите ми устни,
за да спасят невинната ми същност,
отлитнах от теб като перце.

 

Та знае ли човек какво поглъща,
отпивайки от женското сърце?

 

Електронна публикация на 24. декември 2008 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]