Ивайло Иванов

лирическа проза

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

СЪДБАТА НА ПСИХОПАТА

 

 

Ивайло Иванов

 

 

          Вие виждали ли сте стълбище на жилищна кооперация, почистено от еснафи-психопати? Макар че еснаф, който да не е психопат, поне според моето светоусещане, не съществува. Но, ясно е за какво става въпрос... За стълбище, почистено от еснафи-и-или-психопати /така, по Хайдегер малко да го завъртим!/. О, вие си нямате представа за садизма на подобно стълбище, вие си нямате понятие от неговата садистична чистота. Еснафа става винаги в 5 – 5.30 сутринта, до 6 часа мие стълбището, през деня ти се кара, че не си го мил и ти /че не си си самоотбелязал съответен ден за миене/ и, също така, през целия ден не дава косъм или прашинка да падне върху никое от стъпалата на любимото му стълбище, понеже.... защото... „Така трябва да бъде!” и „Така повелява реда!”. След това пак ти се кара – че прозорците на терасата ти са неумити, след това – трета кавга – че държиш дрехи на терасата, след това, „Айде, бе! Айде, почвай ги!”, ще ти подвикне злобно или подрече, ако ли види купчинката ти стоварени дърва, които ти не си нанесъл още във мазата си, след това - „Ти баба си си я оставил сама!...”, понеже той, определено, знае за в момента сама ли е или не е в апартамента баба ти, и чак привечер тихото и относително по-деликатно – „Бе, ти по това време що пиеш кафе?”...

 

          На сутринта се почва отначало – „Тъй, както си я подкарал тая работа, момче, тъй няма да стане!”... Самата деликатност, нали? Човекът просто казва, че не е съгласен със живота ти. Той има нещо, принципно против аз да живея по подобен начин – и това „принципно против” е или битов фашизъм и емоционален садизъм, или – усещането, грижата за социално здраве на патриархата през 14 век. „Но нали сега сме 21-и век!”... Е, тия тънки разлики никой не ги прави – българската култура не е преживяла своята Модерност и Просвещенски времена и, също така, пет-шест века за историята понякога са нищо, особено когато не преживее Нищо. Вече отворихме въпрос за пропуснатите и по своему фатално липсващи Модерни времена.

 

          А сега, да се върнем към стълбището на жилищната кооперация, почистено от съсед-психопат. Самата идея, че нещо трябва да се чисти всеки ден, докарва моя дух до изстъпление, ако ли не и до съклет. Всяка вечер трябва да се подмива само женската п.-ка, за стълбищата – стига и те да не са като нея – стълбища към преизподнята – определено не винаги се отнася това. Но пък, както е казал поета Едвин Сугарев...

 

    Слизайки между затворени врати,
    той си спомняше една, отворена за него
    /това е, без съмнение, вратата на утробата!/,
    винаги една, отворена за него –
    сам между затворени врати.

     

    Мислейки за нея, продължи
    той да слиза, даже и когато
    /- Забележете!... Такава е съдбата на психопата!.../
    свършиха се вече стъпалата,
    свършиха се всичките врати.

 

          Аз мисля, че такава е съдбата на еснафа и на психопата. О, той ще слиза, и ще продължи да слиза към преизподнята на своето престъпно подсъзнание, докато се свършат вече стъпалата и докато се свършат „всичките врати”...

 

 

 

Електронна публикация на 21. юли 2014 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]