Кирил Василев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | съвременна българска литература

 

Хавана

 

Кирил Василев

 

 

1
Гигантски кедър край магистралата
Няколко коли в двете посоки
Ниско небе

 

Не мога да се задържа дълго тук
Вятърът е твърде силен
Отнася ме без да чуя виковете си

 

Но това дърво
Могъщото присъствие и хоризонтът
Достатъчни са

 

Отсъствието е нашата привилегия

 

2
Старият негър храни с мед куклата
На светеца закрилник

 

Когато обръща поглед към Небето
Старецът няма друг език за славословие
Освен грижата

 

Научи го от вещите
От стенния часовник наследен от родителите
От обувките с изядени токове

 

Ако той не е край Теб в последния ден
Защо ние да бъдем

 

3
Вълните на океана се разбиват с грохот
Върху крайбрежния булевард

 

Един надраскан черен кадилак изчезва за миг
В пръските и пяната

 

Когато казваш Красиво е
Всъщност казваш Трябва да умра

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 16. юни 2010 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]