Кирил Василев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | съвременна българска литература

 

Франсис Бейкън: Живопис 1946

 

Кирил Василев

 

 

Той е сам

 

На мостика
Издигащ се в средата на висока тясна стая
С розови стени и виолетови щори

 

Той е сам

 

В средата на празния публичен дом
Облечен в строг черен костюм и бяла риза
С черна вратовръзка и жълто цвете на ревера

 

Той няма лице

 

Мощният торс завършва с усмивка
Къси редки зъби захапали тлъсто парче от мрака
Под купола на огромния черен чадър
Разтворен над раменете му

 

Вали кръв
Или сиянието на прясното месо изгаря очите

 

Гръдни кошове на агнета
Нанизани на перилата на мостика
Като перлени маниста на гигантска молитвена броеница
И трупът на бик виртуозно одран и изкормен
Разпнат зад гърба му

 

И весели гирлянди от черва

 

Той няма лице

 

Търговец на месо позиращ гордо пред стоката си
Пастор позиращ гордо пред своя Разпнат Бог
Крал на карнавала

 

Костите на неговите поданици
Стърчат пред ръцете му като могъщи лостове
И сиянието на прясното месо
Блести по тях

 

Небрежно преметнал крак върху крак Той посяга с дясната си ръка Към един от лостовете

 

И подът под краката ми се вдига
Една стоманена кука се забива в гърба ми
И ме понася по релсата към електрическите ножове

 

Виждам как одират кожата ми но не крещя
От мен се носи музика

 

Lacrimosa в съпровод на електрически ножове

 

Лачената му обувка тактува леко
Върху подгизналия с кръв персийски килим

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 16. юни 2010 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]