Курт Тухолски

поезия

Литературен клуб | страницата на преводача | „Усмивката на Мона Лиза“

 

ЛЮБОВНА ДВОЙКА НА ПРОЗОРЕЦА

 

Курт Тухолски

 

Превод от немски: Венцеслав Константинов

 

     

    Сега е неделна утрин;
    и просто за разсънка
    стоим си на прозореца
    и гледаме навънка.
               Слънцето грее. Животът тече.
               Мъничко куче, дебело момче...
               Открихме се двама, любовта ни зове
               за дни, за седмици, месеци,
                    за часове - часове.

     

    Аз, мъжът, за нищо не мисля.
    Днес мога у дома да остана,
    днес не ходя в бюрото, но трябва
    с данъка да се захвана...
               Часът колко е? Туй не важи.
               Като съпруга тя с мен се държи,
               привързан се чувствам, не сме врагове -
               за дни, за седмици, месеци,
               за часове - часове.

     

    Аз, жената, тук идвам с охота.
    За сватба сега не говоря.
    Но един ден ще го вкарам в ярема,
    с него ще се преборя.
               Дебеланата на онзи балкон
               на детето си дава бонбон
               и играе си с кучета - две...
               Такъв ще е и моят живот,
                   не само за часове - часове.

     

    Между главите ни ток протича;
    все още влече ни любов.
    След време ще се разделим,
    ще дойде друга... ще дойде нов...
            Или ще живеем завинаги двама:
               тогава ще угасне големият пламък,
               а любовта ни ще стане рутинна.
               И само нарядко в нас ще кълве
               споменът за една чудна година
                   и за часове - за блажените часове.

     

 

 

 

 

 

 

 

 

предишно стихотворение | следващо стихотворение

 

Електронна публикация на 07. януари 2014 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]