Курт Тухолски

поезия

Литературен клуб | страницата на преводача | „Усмивката на Мона Лиза“

 

ДРУГИЯТ МЪЖ

 

Курт Тухолски

 

Превод от немски: Венцеслав Константинов

 

     

    Ти срещаш го в някаква светска среда.
    Той бъбри. Вежлив е. В подем.
    Познава добре всяка тенис-звезда.
    Изглежда красив. Без корем.
          Танцува отлично. Не снемаш очи...
          Но там и мъжът ти стърчи.

     

    Сравняваш ги тайно - това все пак може.
    Мъжът ти е с нисичък ръст.
    Как само стои като пън - о, боже!
    Вратът му направо е тлъст!
          И мислиш си вече: "А всъщност... Освен...
          Да, онзи е тъкмо за мен!"

     

    Ах, мила госпожо! Изслушай добре
    стареца врял и кипял:
    И с другия мъж, след година, след две,
    ще бъдеш на същия хал!
          Тогаз ще му знаеш ръцете, устата;
          тогаз ще го гледаш по гащи в кревата;
          тогаз ще е сит той на твойте кавги;
          тогаз ще си чула ти всички шеги;
          тогаз ще го виждаш за радост и яд
          отгоре, отдолу, отпред и отзад...

     

    Повярвай ми: в близостта идва момент,
    когато спасява ни хепиенд.
    На прием сме често чаровно-красиви...
    но в делника пак сме еснафи свадливи.
    За нас не съди по добрия ни миг.

     

    А щом си открила все пак хубостник,
    който безкрайно не ти се въси:
          то остани при мъжа си!

     

 

 

 

 

 

 

 

 

предишно стихотворение | следващо стихотворение

 

Електронна публикация на 07. януари 2014 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]