Курт Тухолски

поезия

Литературен клуб | страницата на преводача | „Усмивката на Мона Лиза“

 

ВИНАГИ

 

Курт Тухолски

 

Превод от немски: Венцеслав Константинов

 

     

    Например вие, Феърбанкс, просто сте страхотен!
    Знам, имате си собствен океан,
    пари и щастие... и никога самотен...
    с женичка, сладка като марципан...

     

       Но, мисля си, дали в среднощ, тогава,
                когато всичко спи, скръбта не ви напява:
                "Да, винаги щастлив... това е анекдот.
                Цял ден?
                      Година цяла?
                            Цял живот?..."

     

    Например вас, съпруга, всеки облажава:
    жена ви е кралицата на красотата.
    Пред вас от ваната Венера се явява...
    А ние гледаме я на плаката.
          Благата си съдбата разпределя вещо.
                Но след години в погледа ви трепва нещо...
                Така бръмчат мухи, залепнали в компот...
                      Цял ден?
                            Година цяла?
                                  Цял живот?...

     

    Човече, не завиждай!
                            Щастието дави...
    И в долината не забравяй върховете:
    Добро е нещо, щом веднъж се прави.
    Принуден ли си да го вършиш вечно - не е цвете.
                      Обичаш пиле. Но какво ли ще речеш,
                      щом всеки ден ти дават пиле да ядеш?
                      Е, виждаш ли? Цениш го като епизод...
    Бъди мъдрец!
                                  И дръж на собствения си живот.

     

 

 

 

 

 

 

 

 

предишно стихотворение | следващо стихотворение

 

Електронна публикация на 07. януари 2014 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]