Ерих Кестнер

поезия

Литературен клуб | страницата на преводача | „Усмивката на Мона Лиза“

 

ЕДНА ГОСПОЖИЦА ГОРЧИВО СЕ ОПЛАКВА

 

Ерих Кестнер

 

Превод от немски: Венцеслав Константинов

 

     

    Красива съм. Като красива съм известна.
    У мене почти всеки вижда Ботичели.
    Не съм приятна дама. Нито интересна.
    Аз съм красива! При това се казвам Ели.

     

    Щом срещна някого и само промълвя,
    набожен става той, поглежда ме с тревога
    и сякаш моли се да го благословя...
    Мъжете вярват, че да благославям мога.

     

    Да си красива като мен не е забавно.
    Да си красива като мен е просто мъка!
    За идеал мъжете са ме взели явно.
    А щом избрана си, не можеш се измъкна.

     

    За тях светица съм, икона претворена.
    Не пита никой искам ли да съм светица!
    Аз съм момиче здраво, не и мъченица.
    Защо да бъда, ах, божествено смирена?

     

    Да, вижте ме! Аз съм красива поначало!
    Не ми приказвайте изискано-несмело...
    Че най-божественото в мен е мойто тяло,
    и да ме любите не е престъпно дело.

     

    Извайте ме в портрет! В поема вдъхновена!
    Съгласна съм, но тези песни са преструвка.
    Не зяпайте, като че съм ви забранена!
    Красива съм, но заслужавам и целувка.

     

    Позирам в профил, сгушена сама на стола.
    Усещам се покрита от църковен прах.
    Красива! А не ме е виждал никой гола.
    Кой мъж ще връхлети, без страх от ореола!
    Това, че сте така набожни с мен, е грях.

     

 

 

 

 

 

 

 

 

предишно стихотворение | следващо стихотворение

 

Електронна публикация на 07. януари 2014 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]