Не знаеш точно часа, напразно е
да налучкваш кога морето
ще излезе на пръсти от пясъка,
ще изпълни антрето
или пода в хотелската стая,
както сам посред нощ се събуждаш
и в съня на съседна галактика
се въртиш. И дали е илюзия,
че леглото е лодка и вятърът
в климатика наистина духа
и развява попътно чаршафите,
а ти търсиш пролука,
както сам посред нощ се събуждаш
без спасителен пояс в леглото,
без да знаеш как точно да стигнеш
утре сутрин от Загреб до Токио.
А така ти се пуши неистово…
Но не знаеш часа, нито мястото.
Кой радар ще открие удавника,
за цигара в отвъдното скочил,
кой радар ще разказва насечено
как ръце си размахвал окаяно,
как напразно си викал задъхано,
как си плакал отчаяно…
Кой радар… И дали камериерката,
както сутрин оправя чаршафите,
за секунда поне ще се сепне…
…………………………………
И дали ако близне ръката си,
нещо в нея случайно ще трепне.