Людмила Миндова

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на авторката

 

Блус от Прага

 

 

Людмила Миндова

 

     

    Кой може да се върне вкъщи същият,
    вратата стара бавно да отвори,
    на стария си стол да седне… Бързият
    клавиш дали отново ще разпори
    като шивачка мрака на екрана,
    дали отново в стария компютър
    ще се задейства старата програма,
    ще види ли отново Алис Купър
    на стария десктоп… Или буквално
    напълно нова вече ще е къщата
    и изходът единствен ще е явно
    (при положение, че сигурно е същата
    ключалката като ключа му, щом е влязъл)
    да спре за миг и просто да помисли,
    преди случайно кабела да е прерязал,
    докато сънено от червеите чисти
    с ножовката – намерения плод
    в килера, а под него с дребни букви
    бележка: Не захвърляй ти живот,
    дори когато дните му са смутни!
    Кой може да се върне вкъщи същият,
    кого ли два пъти да грабне може бързеят…

     

     

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 02. септември 2011 г.
Публикация в кн. „Блус по никое време“, Людмила Миндова, Изд. „Сиела“, С., 2010 г.
© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]