Друго някакво време под моста тече,
друг живот мъртъвците живеят…
Неразумните имат си свое море,
към което се носят. Не смеят
в него даже за малко да топнат
и кутрето си вече избраните
за разумни дела… Но че скокват,
без изобщо да свалят сандалите,
във водата и с обич отчаяна
посинялото тяло прегръщат
само тези, които пред смаяна,
вечно жадна тълпа не обръщат
своя поглед за бурни овации –
знам това, но какво да разказвам…
Всеки чувства различни вибрации
на пръстта… Аз например нагазвам
през съня си в морето на думите.
Но приличие вече не спазвам –
чисто гола се къпя в куршумите.