...заменям целувки за страх

Мария Василева

понякога спирам
и се питам
какво беше
страх
от целувки
и допир
на мъжки ръце.

спомням си
времето
когато този страх
бе всичко
което бях
и все бягах
без да има защо
нито къде
но с чувството
че така трябва.

сега не бягам
а целувам
(понякога първа дори)
но не в опит
да преборя страха
а да си го върна.

с него и надеждите
по детски наивните мечти
приказките за
„и те заживели дълго и щастливо“
историите в които
когато двама души се срещнат
остават.
заедно.

защото когато си тръгна
(страхът)
ми взе и тях.

останаха само целувките
които
с времето
стават все по-бледи
и безплътни
като сенки
и вместо
следи
не оставят
нищо.

а ако трябва да избирам
между белези-и-страх
и измамна свобода-с-празнота
всъщност
бих избрала първото.

то поне върви
с илюзии
за любов.