Мартин Колев

проза

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | съвременна българска литература

 

ДЖУДЖЕТО ОТ БИБЛИОТЕКАТА

 

Мартин Колев

 

 

         В семейната ни библиотека живееше едно джудже, което постоянно скучаеше.

 

         То не беше пакостливо като градинските или таванските джуджета – дори напротив. Обикновено обикаляше назад-напред и мърмореше:
         - Страшен прахоляк се е събрал тука!
         - Мама вчера изчисти праха – отвръщахме ние.
         - Да, ама книгите целите са прашни! А моето носле е много фино – дори само прашинка ще го подразни.
         - Колко жалко, че живееш в библиотеката тогава! - казвахме през смях.

 

         Все пак никой от приятелите ни нямаше джудже в библиотеката, затова се гордеехме с нашето. И, макар да се оплакваше постоянно, то имаше една особена способност – да влиза в книгите.

 

         Понякога след вечеря татко хващаше джуджето с два пръста, а то се разкрещяваше:
         - Не, пусни ме, грубиян такъв!
         - Я да видим сега... в коя книга ще те пуснем? - смееше се татко.
         - В страшните приказки! - виках аз.
         - Не, само не в страшните приказки! - клатеше глава джуджето.
         - А в „Ян Бибиян на луната“? - предложи мама.
         - Не, не, в никакъв случай – упорстваше джуджето. - Там е толкова прашно.
         - Добре – каза татко един път. - В такъв случай отиваш в морските приказки!
         - Нее! Нее!!!

 

         Татко пусна джуджето между страниците на книгата и я затвори. Джуджето изчезна! Сякаш книгата го беше погълнала.

 

         Излезе от нея чак час по-късно. Единият му крачол липсваше. Каза с най-печалния си джуджешки глас:
         - Не четете шестата приказка! В нея има акули...

 

         Беше мокро от глава до пети.

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 09. февруари 2014 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]