Мартин Колев

проза

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | съвременна българска литература

 

БЪБРИВИТЕ КНИГИ

 

Мартин Колев

 

 

         Имало едно време една книжарница, в която книгите говорели.

 

         Отначало всички много се радвали на книжарницата, но постепенно взели да се отегчават от тези бъбриви книги. Щом човек влезел да разгледа новите заглавия, те веднага го заговаряли.
         - Хей, момче – казвал с дълбок глас детективският роман, - имам нов много заплетен случай... А ти си единственият, който може да го разреши.
         Детективският роман имал стара шапка с периферия и пушел като комин.
         - Извинете – питали клиентите, - но няма ли да се запалите с тези цигари? Вие все пак сте книга...
         - Хм – изсумтявал двусмислено детективският роман. – Помня един такъв случай – беше през далечната деветдесет и втора...
         И той разказвал на всеки истории от загадъчното си минало.

 

         - О, любими – изкрещявала до него любовната новела, - вземи ме, купи ме, прочети ме!
         - Но колко странно – отбелязвали клиентите. – Вие досущ приличате на една друга любовна новела отпреди десет години.
         - Това е моята зла сестра-близначка! Тя открадна самоличността ми! - сърцераздирателно проплаквала любовната новела. Тя била донейде и семейна сага.

 

         В ъгъла се спотайвала и голямата книга с приказки.
         - Искаш ли да ти разкажа приказка? - питала тя подканващо.
         И щом някой отвърнел „да“, му казвала:
         - Аз пък искам ти на мене да разкажеш. Хайде!
         И се унасяла в сладка дрямка... Тя била доста ленива книга. Разказвала само една от приказките си, и то до средата.

 

         По-встрани от останалите стоял философският том. Той бил много, много голям и нямал никакви картинки – даже на корицата.
         Философският том постоянно си говорел разни работи и спорел сам със себе си.
         - Какво, прощавайте? - казвали клиентите щом го чуели.
         - А? - стряскал се томът.
         - Бихте ли повторили, моля?
         - Хмм, бих ли се повторил? - замислял се томът. - Интересен въпрос... Но какво е повторението ако първия път никой не те е чул? Не е ли повторението де факто едно попървяне? Не е ли потретването повторение?...
         Клиентите го слушали объркани известно време, след което продължавали нататък.
         А всяка следваща книга крещяла „Купи мен! Купи мен!“, което хич не било приятно.
         В крайна сметка всеки клиент решавал, че предпочита книгата да говори с неговия собствен глас. Той излизал без да си вземе нищо, а книгите... те го отпращали с дюдюкане.

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 09. февруари 2014 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]