Хората от моето поколение наследихме от идеалистично настроените си родители добри библиотеки. Прочита на Дюма, Скот Фитцджералд, Тъкъри, Пушкин и Достоевски съпътстваха нашето израстване. Сега моят син чете направо Алън Уотс... Такива мисли се въртяха около мен на рожденния ден на Младежкия театър "Николай Бинев", докато в камерна зала течеше представлението "Честна мускетарска". Любопитно ми е как се възприема тази динамична игра от деца, които в по-голямата си част не са чели романа, или имат представа за сюжета от някоя анимационна или игрална версия. Дали стига до тях импресионистичното послание и в какви измерения?...
         Преди 7 години бях гледала представлението на Петър Пашов в "Сълза и смях". Акцентите бяха върху визията на сцената, текстът звучеше брилянтно, а актьорите-кукловоди работеха с присъщата им дискретност и всеотдайност. Остарелите мускетари гравитираха около изначалната конструкция на Васил Рокоманов и Силва Бъчварова елегантно, с много финес. Внушението в огромната черна кутия на голямата сцена бе наистина запомнящо се. Песните на Петър Цанков се запяваха неусетно, а зрителите - съвсем малки деца бяха тогава в салона - често проплакваха в драматичните моменти. Но после поредната отбрана на доброто и справедливостта, изразена по майсторски фехтовъчен начин, ги съживяваше много бързо.
         Да се реставрира спектакълът в Младежкия театър е добра идея по много причини. Допускам, че педагогът Петър Пашов е намерил мотивация през спектакъла да минат още актьори. Защото "Честна мускетарска" в неговия вариант е истинска школа. Работата с куклата-шпага и материите, включва най-разнообразни умения. Организирането на пространството в хоризонтала и вертикала около основния модул - кръг с отвес, също изисква непрекъсната концентрация и "виждане" както на героя, който правиш, така и на цялата картина. Поддържането на темпоритъма е от изключителна важност за това представление. Защото сюжетът е поезия-метафора, низ от идеи и асоциативни образи, които влияят върху зрителските възприятия на много нива. Както се изразява сценографката Силва Бъчварова: "Нищо тук не е случайно." Разбира се, представлението в Младежкия може да се възприеме и като ново от гледна точка на това, че много от сцените са решени в апартов стил - актьорите са като слезли от екрана и истински преживяват вълненията на героите си. Куклите не са им нужни, когато изразяват крехките и преходни състояния на самота, предателство, тленност. Режисьорът им е помогнал (не без активното съдействие на госта Георги Спасов в ролята на Д`Артанян, който е професионален кукловод) да овладеят редица техники и да се почувстват добре в получилия се смесен жанр. Всички играят със самочувствие, с любов, с усещането за мисия, както повечето от тях казват "Станахме мускетари!".
         На рожденния ден на театър "Николай Бинев" атмосферата беше наистина празнична, приповдигната и светла. Нищо, че мускетарите са остарели, че си отиват огорчени, че каузите им не винаги са заслужавали тяхното самопожертвование. Така е и в живота, така е и в изкуството. Важното е, че не намалява гвардията от идеалисти - в екипа има дебютантка - Ярослава Павлова, също мускетар по душа. В театъра има нови идеи, нови хора, нещо се случва, мечтае се, оказва се внимание на всеки зрител.
         Защо "Синята птица" се играе в Москва от 100 години и интересът към нея не секва? Нима това не е възможно и у нас? Нима посланията, изразени по един поетичен начин, не заслужават да бъдат произнасяни дълго време, за да бъдат живи, за да запалват пламъчето и в новите поколения?
         За мен "Честна мускетарска" като текст е свързана със специално преживяване. Преди много години играех Лили в друга пиеса на Валери Петров - "Морскосиньо" (оригинално заглавие - "Пук!"). Гостувахме в малко градче и представлението беше пред деца от дом за сираци. Преди да излезем на сцената ни поканиха да се сгреем в малко помещение, където край печката стояха купища книги за подпалки. Една от тях беше "Честна мускетарска". Попитах чистачката ще ощетя ли читалището, ако взема тази книжка, получих позволение, и я спасих от изгаряне.

28 януари 2007