Мая Кисьова

театрална критика

Литературен клуб | театър | страницата на автора

 

Нощта на Дон Жуан

 

Мая Кисьова

 

         "ПРОЦЕСЪТ СРЕЩУ ДОН ЖУАН" е най-новата премиера на учебния театър при НАТФИЗ "Кр.Сарафов", съвместна продукция със Сатиричния театър "А.Константинов".
         Постановката е на проф. Здравко Митков с неговите абсолвенти от ІVа курс: Мартин Гяуров, Искра Донова, Александра Сърчаджиева, Милен Янчев, Игор Тодоров, Виктор Танев, Мила Банчева, Веселина Господинова, Таня Миле Мицков, Мариела Топалова, Марина Александрова, Иван Григоров, Радостин Желев, Петър Лъджев. Естетска визия, добро актьорско самочувствие, много послания, от които се откроява:

 

"ЛЮБОВТА Е РАЖДАНЕ И СМЕЛОСТ"

 

         Срещите на проф. Здравко Митков с драматургията на Ерик-Еманюел Шмит (след "Хотел между тоя и оня свят" и "Развратникът" - Аскеер 2000 за режисура) имат вече респектираща история. "Нощта на семейство Валон" (оригинално заглавие,1993) е първата пиеса на Ерик-Еманюел Шмит (превод Наташа Колевска-Куртева). В тази своеобразна творческа визитка, авторът като че ли е заявил всичките аспекти на своите креативни изследвания в следващите години. Изборът на необичайна гледна точка към историята за Дон Жуан поставя редица сложни въпроси: Идентичност, Бог, Познаваемост на света... Текстът е виртуозно съчетание между фокусираното "Аз"-изявление на героите и дистанцирания коментар. Тази схема дава възможност на личността да се освободи от тежестта на името си и да се прероди в новооткрити проекции. До прозрението, обаче, се стига след преодоляването на много препятствия. Действието се развива в продължение само на една нощ, която се оказва безкомпромисна за всеки един от участниците.
         Заглавието, избрано за тази постановка - "Процесът срещу Дон Жуан" - също провокира. Възможно ли е в любовната история някой да бъде осъден? И защо? Дали той не отговаря всъщност на представата на другите за него? Авторите на спектакъла внимателно изследват "механизма" Дон Жуан. Мъчителната нощ разкрива истинската трагедия на неговата самота.
         Но тук съвсем не става дума само за един герой, нищо че пиесата е от родината на класицизма и имаме спомени от Молиер. Диапазонът на Сганарел (Радостин Желев, Иван Григоров) варира между ироника и хроникьора, Монахинята (Таня Миле Мицков) е аскет, който се трансформира в проститутка, а Анжелик (Александра Сърчаджиева), последната любов на Дон Жуан, е едновременно дете и завършен егоист. Дон Жуан става неволен убиец на друг герой - кавалерът Шифревил (Милен Янчев, Игор Тодоров). Той демонстрира пред прелъстителя нетрадиционна формула на любовта - от трика на благородната лъжа извежда готовността за саможертва.
         Сценографията и костюмите на доц. Невяна Кавалджиева са подчинени на категорични символи - червено и черно (отново френска запазена марка). Ретроспективните сцени, изнесени във височина, се родеят с класическите образци в изобразителното изкуство за воина и неговия двойник. Четивен е и общият план "театър в театъра". В тази атмосфера особено сполучливо се вписва женският ансамбъл опонентки и съднички на Дон Жуан. Младите актриси Мила Банчева, Веселина Господинова, Мариела Топалова и Марина Александрова сполучливо провеждат линиите на образите, представящи букет от съсловия и темпераменти. Интересна е тяхната игра на истински и лъжливи преживявания, която те сами контролират - на ръба на комичната безпощадност - и към другите, и към себе си.
         Това е театър, в който носещият конфликт е между Женското и Мъжкото начала, настръхнали едно срещу друго от двете страни на дълга маса в "бордо". Удоволствие предизвиква изпълнението на Искра Донова в ролята на Херцогинята и, разбира се, Мартин Гяуров като Дон Жуан. Роля, която подлага на изпитание, но и носи благодарност на всеотдайния актьор.
         Режисьорът на спектакъла е създал чиста като послание музикална среда. "Реквием" на Моцарт не само повдига интензитета на драматизма. Изследователят на релацията текст-представление би открил едно съвсем пряко асимилиране на история, която отдавна е "сдобрена" със зрителя, благодарение на десетките литературни варианти на тема Дон Жуан. Бихме могли да назовем този спектакъл "интерпретация, елиминираща интерпретацията" в най-добрия смисъл.
         Работата на артистите в нелеката материя предизвиква уважение със своята самовзискателност и желание да се представят в най-добра светлина. Това е техният втори дипломен спектакъл (заедно с "Уморените коне ги убиват, нали?") - времето и мястото да усетят и материализират наученото през четирите години на обучение в Академията.

 

 

 

 

Бел. ред. Вариант на рецензията е публикуван в сп. „КапиталЛайт“, бр. 8, 25 февруари 2006 г.

 

Електронна публикация на 09. май 2006 г.
г1998-2014 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]