Мая Кисьова

театрална критика

Литературен клуб | театър | страницата на автора

 

ДВА СИЛНИ И СТИЛНИ КАМЕРНИ СПЕКТАКЪЛА

 

Мая Кисьова

 

 

         Най-често срещаните пожелания в навечерието на Рождество са за здраве и красота. В тази посока - двете премиерни камерни заглавия в софийския афиш са истински подарък за ценителите на театралното изкуство.
         За да се радваш на здравето, да си благодарен, че го имаш, да "оздравяваш" другите около себе си - трябва да си познал силната болка. Това е конфликтния епицентър на "Заболяване на младостта".
         За да цениш красотата, да я създаваш и браниш - не може да не си тръгнал от безпощадното страдание и суровост. Такава е житейската схема на Коко Шанел.

 

         Авторите. Българският зрител ще открива тепърва и двамата.
         Фердинанд Брукнер (1891 - 1958), неуспял театрален директор и брилянтен драматург. От пролетта на 2007-ма вече е на вниманието и на читателя със сборник пиеси в превод на проф. Владко Мурдаров. Емил Чоран му посвещава есе (10.12.1932 г.): "Изключителния успех, на който се радва драматургията на Фердинад Брукнер, бих обяснил сега не толкова с революционната му техника, колкото с духа и атмосферата на неговите опуси, тъй съзвучни с нашето време. Имам предвид преди всичко драмата му "Болестта на младежта" (1924), където духът на днешното младо поколение - измъчено, раздвоено и склонно към перверзии - е намерил своя истински драматичен изказ. Онова, което ни представя и философията на Мартин Хайдегер, с прозренията за Живота, Небитието и Смъртта (в метафизичен план), с не по-малка интензивност можем да открием и у Фердинад Брукнер..."(пр. О. Стамболиев, litclub.com).
         Саня Домазет (р. 1968 г.) е вече значително име в съвременната сръбска литература, носител на националната награда "Женско перо" за своя първи роман "Кой плаче", а в областта на драматургията - вече репертоарен автор и извън родината си. Доктор на науките с тема на дисертацията "Креативното писане в медиите". И още едно доказателство в полза на историческото наблюдение, че доста юристи (завършила е международно право в Белград) са добри писатели. За драматургичния текст "Koko" българският спектакъл е първа сценична реализация.

 

         Режисьорите. Биляна Петрова дебютира. С вродено достойнство и самовзискателност, с пробуден рефлекс към изграждане на собствен изобразителен речник.
         Възкресия Вихърова - основател на Театрален департамент в НБУ, учител, новатор, неспокойна дори в естетическата зрялост, която реализира в последните сезони.
         Спектаклите са направени от жени, но не са натоварени с феминистка агресия. И точно с това качество те достигат до дълбинните пластове на реципиента. С разкриването на присъщото единствено на този пол противоречие и избор - да бъдеш майка или убиец, наивна или цинична, да отразяваш реалността или да я създаваш.

 

         Представленията. На пръв поглед не би било уместно да се сравняват. Въпреки, че в съзнанието ми се прокрадна еретичното предположение какво ли би се получило, ако Фердинанд Брукнер и Коко Шанел се срещнеха някъде в пространството. Фактически те са били съвременници. В своя професионален апогей в периода между двете световни войни...
         Бих искала да подчертая едно общо усещане. За единния образ. В предварително обреченото питане: "Какъв е смисълът на живота, след като вече знам, че той няма смисъл?"
         Актрисите Цветана Манева и Ася Иванова изграждат образа на Шанел всеотдайно, чисто, с пълно разкриване на таланта. С жестокото съвършенство на перлата. "Дефлорирана" доброволно, безмълвно търпелива - за да има правото да изговори всичко за душевните измерения на една легендарна личност.
         В Младежкия полифонията на седемте персонажа също се разполага в този план. Арогантният Фредер на Малин Кръстев е всъщност прозрачно огледало за комплексите на младежите, над които привидно властва. Хуманистичното излъчване на Алт - Светослав Добрев е постигнато след трудния избор да убие, вместо да поддържа една детска агония. Луси на Ангелина Славова живее между скромното служене и истеричния подсъзнателен блик. Петрел - Николай Луканов плахо, но неотстъпно върви към свободата като задължително условие за разкриването на човешкия талант. Ирене на Яна Титова яростно съпротивлява претенцията за младежка завършеност пред прозрението, че житейските уроци едва сега започват. Най-силна е трагедията пред бъдещите лекари, които наистина успешно вземат своите изпити. Дезире - Ярослава Павлова избира суицидния акт като категорично притихване след властното себеразкриване. А Мари на Искра Донова, през чийто стремеж към съвършенство преминава цялата история, преживява инициация, след която е трудно да предскажем каква ще е нейната съдба.
         В драматургическия континиум седмината убедително моделират единен образ, общовалиден за всяко поколение и за всички времена.

 

         В исторически план и двата спектакъла са вече разпознаваеми:
         "Заболяване на младостта" е успешен старт на програмата на МТ "Н.Бинев" - "Младите в театъра".
         "Коко (Coco Chanel) е първата премиера в своя театър, който вече носи името на рано напусналия този свят, един от най-добрите театрални мениджъри на прехода - Валентин Стойчев.

 

 

      ---

 

      "Заболяване на младостта" от Фердинанд Брукнер - МТ "Н. Бинев", реж. Биляна Петрова, сценография и костюми - Павлина Коцева

 

      "Коко (Coco Chanel)" от Саня Домазет - Театър 199, постановка Възкресия Вихърова, художник - арх. Зарко Узунов

 

 

 

 

Електронна публикация на 22. декември 2007 г.
г1998-2014 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]