Мартин Златев, Мария Липискова

поезия, проза

Литературен клуб - 20 години! | съвременна българска литература | страницата на автора

 

още на 22

 

Мартин Златев, Мария Липискова

 

                     Събувам сандалите, които винаги са по-големи от мене и същите движения. Като дете винаги казват: отрязал съм главата на майка си, присягам се, още мога да се напипвам, да се усмихвам върху грозния диван. Присягам към копчето на телевизора до мене е силната ръка и съвсем несъзнателно ги прави тези движения, когато крие устата си и така ми показва, че е много далече, но аз се навеждах към телевизора, не към него, за да му кажа как му изневерявам с онзи чичко и лебедовото езеро. Слаб съм и в чантата си нося успокоително, и мобилният ми трябва. Който не е твоят глас, защото майка ме търси и пита къде съм. Правех нощни снимки, исках да ти покажа един път, но още е светло, затова само този двор можеш да видиш. Съхнещото по простирите и висящото мъжко и женско са дрехи, аз карам колело. Не мога да тичам, за да не го претоварвам сърцето. Казват ми много чувствително е. В края на снимката има излязъл контакт и детско корито:цветно. Оттук минавам за работа, повече ме успокоява синьото с дългите си мръсни пантолони, с които съм винаги, защото могат да скрият краката ми. Прекалено съм слаб, свалям сандалите, които са по-големи от мене и същите движения.
                     И когато мисля, не е искал никой така да се появявам: мургав и пищящ, без контакт с майка ми в изневиделица, в шести месец, но не се притеснявай как изглеждаш, защото това аз ти го казвам: още на 22.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 16. август 2007 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]