Епилог

Никола Петров

От сега ти казвам:
няма да те удостоя с поантата
която заслужаваш
          къде приключват миглите
          къде започва въздухът между телата
не се наемам да реша
и трудно ми е да повярвам
че историите си имат край:
та свършеците са неуловими
като да познаеш сняг от сняг
като ъглъчетата на устата ти
когато ти признах: от всичко
най ме бива в пристрастяването
особено към вредните неща
особено когато няма изглед
за добра развръзка

върни се | съдържание | продължи