Които чакат
Никола Петров
За прахта ми беше думата:
в писмата си до теб
които не изпращам
аз често споменавам този успокоителница
дето мъкне улици и къщи към забрава
но сега ще ти разкрия-
аз живея в прах
прахта
е най-добрият заглушител на часовници
най-естествената ми завеса
срещу оцъклени прожектори
и вярно е, че малкото което виждам
е размазано
но иначе ще се озъбят пропасти
които никой парапет не може да заобли
и ако някога ме навестиш, помни:
лекичко ще вдишваме
внимателно ще се заравяме
и не към извор ще вървим
ами просто
към утеха някаква
да ни покрие
да се сгушим
да дочакаме
върни се | съдържание | продължи
|