Тя самата

Никола Петров

Тя танцува
тя върти метлата
ту наляво ту надясно
се извива кръстчето й
тя върти метлата
тя танцува

на лицето й
изгряла древна есен
с порцеланово небе
и креснали листа
и нещо дето си отива
нещо дето си отива
а не съм докоснал даже
и не съм го виждал!

тя върти метлата
тя танцува
когато не танцува прави чай
ту наляво ту надясно
със лъжичката
разбърква
после
пие с птичи глътки
по вратлето
бледата й кожа
се изпъват жилите
и после

тя танцува
тя внимателно
държи иглите си
(защото речено е:
ако капка анемична кръв
докосне
метената прах в нозете й
искрящата й прах!
дръгливи глутници
ще наизлязат иззад всеки храст)

и нека:
похотта
ще ги погуби всичките
(а колко векове ли
се е хранила с бездушници
за да е така прекрасно слаба?!)

тя
когато
някоя безкрайна вечер
когато аз самият не издържам вече
някоя безкрайна вечер тя когато

дойде
безшумно ще приседне на коляното ми
ще въздъхне лекичко
(от страст?)
очите си ще вирне към тавана
(укор?)
ще прехапе долната си устна
нищо
няма да ми каже

И още толкова

Когато ти надвисна над скалата
босото стъпало щом подритна
боязливо камъче
земята ахна
онемя тревата
и слънцето се спраска като крушка най-подир
(каква златиста пепел
е все още фонът ти!)

когато боязливо камъче
отронено от голия ти крак
се изтърколи
заподскача
ускори
повлече канари и дънери
зъбери се сипаха пращяха диги
и нещо страшно заваля!

а после
стана тихо
сепна се
(най-адската машина за взривяване
е глухо пърхане на птици в сняг
самото глухо!)
ти

когато се надвеси над скалата
хиляда зими си стоя така: лицето ти
с едното крайче се учудило
а с другото не подозира още
аз

хиляда зими чаках
с изпружени ръце да хвана полета ти
(най-яростната
най-божествената скорост е покоят)
и сега

дели ни
котешко езиче път - и къс и грапав
след хиляда зими
още толкова ще ни дели
когато
ще застинем
на прашинка от докосването си

върни се | съдържание | продължи