Пътници^*

Никола Петров

Ако сте пътници
кой-знае откъде дошли
с ожулените чанти и прахта:
вземете ме
Усмивката ви тук-таме нащърбена
кожата ви жилено сукно:
вземете ме.
пуснете ме да слизам в онова озъбеното
замитайте ми пясък по оголени пътеки
и ми дайте сянка
Покажете ми прозорците със сгушен телевизор
най-тъжните, най-празни улици на всеки град
Разкажете ми какъв не съм могъл да бъда
и накрая
загасете ми деня
оставете ме на гара под самичка лампа
да ме вземе някой влак
нататък

---

^* Втора награда на националния младежки
конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ - 2009 г.

върни се | съдържание | продължи