моби дик

Иво Рафаилов

пробудих се снощи към 3`20
и се попитах дали те обичам

ами… май не

но това е чудовищно, казах си,
та нали последните седмици
действах в обратния смисъл,
а и ти сякаш ме теглиш с харпун
към себе си

стана ми весело
и отидох да изпуша
две цигари на терасата

валеше
дъждът ли ме бе разбудил?
чувал съм, че в такова време
рибата кълве,
но пък никой не би се спуснал
да преследва китове в океана

зачудих се:
защо това че не те обичам
ме радва

и само от този отговор
се получи стихотворение -

вчера бях минал
през страница 314:

„Възхити се от кита, човече,
и го вземи за пример!
Запази се и ти топъл сред ледовете!
Живей и ти на този свят,
без да си част от него!“

повтарях си части от готовия стих

мислих и за другата
книга в купа на табуретката -
„Убийте кита!“ от Фарли Моуът -
зле прикрита чистоплътност

накрая премръзнал
се върнах в леглото

а щеше да е добре, ако можех
честно да завърша така -

накрая
/угасил спермацетовата свещ/
се върнах в леглото
до разпилените й
като фонтан коси

внимателно го отбягвах

 

 

 

върни се | продължи