с него си отбелязвам в Сенека
нравствените писма
прочетените страници
те бавно нарастват
втори път записвам
екземпляра в библиотечния си картон
така е защото чета вечер
преди заспиване
и погледът ми потъва
с носа надолу
в малката снимка на лицевата
страна
месеците минават
тя все още е в офиса
надвесена над монитор
където чуждо откритие
не сломява благородните й черти
след Сенека и Августин
за икуството на кормчиите
говори