бауер, пинтър, завеса

Иво Рафаилов

най-забележителното нещо са ръцете й -
оперират напълно излишно
в пространството около плота

- сякаш подрежда виртуални оригами -

имала син на 5
и не е лесно да му набиеш нещо в главата
а и трябва да върти това тук

някакъв не особено изтънчен флирт
с ченгето от управлението отсреща:

как си днес, маце
О`кей, готин
пак ли същото
да

и това продължава толкова дълго

нещо трябва да се говори

из учрежденските коридори омаен
слух се процежда под тапицираните врати някой чука
на машина и парцалът на чистачката сутрин
и той е замесен щръкналият
кафяв прът в грубите ръце моля ви вкарай го в пътя
блясъка в осанката по лъснатия мрамор
денят предстои отвращението извитите ръце
студеният метал на закопчените белезници
удар в главата тежкият клек на колата
обещаното полово въздържание

всичко е за това

а и тя вече си е разграфила вечерта

първо дълго излежаване
във вана с много пяна

неволната поетичност на усамотението

отделила си е три пакета чипс
за пред телевизора

половин бутилка джин
не няма да го изпия всичкия
леден тоник

топли чорапи и крака въху табуретката

живеела в същата къща
мъжът й заминал тази сутрин

сигурно по курви
кой го знае

къде може да се командирова
един мъж

и всички ние в бара
си мислим -
ега ти, тези самотни жени…

и когато през нощта
на път за вкъщи минавам
покрай спуснатите кепенци

се подсещам да видя -

ще изскочи ли от входа
ето: пеньоарът й се развява
ръката го стига
чехлите стържат паважа
а ключове звънтят литургично

друга служебна бутилка

онова припряно безумие в погледа
онова усещане за вечно усамотение

никакви шумове
откъм детската стая

никакво нещастие

в мрака
припрян показалец
навива руси кичури

това стихотворение
трябваше да е кратко

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи