Стоил Рошкев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | съвременна българска литература

 

ЗАБРАНЕНА ЗОНА

 

Стоил Рошкев

 

 

Да настръхнеш, да те сгащи токът
с язовирен скок в тръстиките на подсъзнанието,
където Фройд вари компоти от презрели небеса
и е пълно с трафопостове.
                                                   Какво ли
още няма в подсъзнанието - Гъмжи
от множество сърдити силуетчета
на старци с хърбави магаренца,
на черни рози топнати в боза и даже на
един кариерист.
Пред зала с крокодилска живопис
хавлиен великан продава спомените ти
от Златни пясъци и Равда на безценица,
а малко по-надолу Тони Бракстън с някакъв щурец
танцува блус в тревата. Юли е! Не ти се прави нищо.
Мързелува ти се може би на сянка. При това
където се намираш - там сред подсъзнанието
на видео-стена са пуснали касета
с лош пиратски запис
на живота ти. Не можеш да повярваш, че си ти.
Превърташ я назад и примерно
                                                       попадаш на рождения си ден,
когато ставаш на дванайсет или на
абитуриентската си вечер. Сепваш се - наистина ли
нищичко не си направил досега?
Тогава ти остава само да изгълташ
няколко таблетки страх, да се превърнеш
на часа в рекламното лице на отчаянието
                                                       или пък
да вземеш интервю от собствената си утеха.
Да я питаш примирява ли се с безизходицата и
ако отвърне: "Да!", да я нап-ц-уваш.
После и краката си да питаш: "Бе, ний мъже ли сме
или на звездите качулките?" и хуквайки
оптимистично прз глава напред, да викаш:
"Ееееей, душо!
                           Гъзарей!
                                             Гъзарей, душо!"

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

Електронна публикация на 01. юли 2004 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]