Стоил Рошкев

поезия, проза

Литературен клуб | нова българска проза | страницата на автора

 

10.11.1989 година

 

Стоил Рошкев

 

„Да живеят всички Бе Ка Пе-та
по всички земни кълбета!“
из стар виц

 

Като падна социализмът бях в 7-и клас. Чух го по тонколоните в 142 ЕСПУ с преподаване на руски език, дето учех него време (в софийския квартал „Бъкстон“). Ние палета още, докато се щурахме из двора през голямото междучасие - по радиоуредбата предаваха on air заседанието ли, пленума ли, не знам как са му викали, на БКП. Събрахме се под тонколоната. И с какво задоволство само се кефехме на еретичните за времето си обвинения на комунистите към техните ръководители. Разни партийни функционери от по-нисш ранг, значи, се саморазправяха с вождове си. Събра ни веднага химичката Луканова - беше ни класна - целия наш 7 „б“, качи ни в тролей №9, та хайде - насред центъра. Още ми e пред очите жълтeвината на паветата от онзи миг, в който слязохме от деветката на кръстовището на „Раковски“ и „Московска“. И гледай как едва не се сблъсках с новоизбрания лидер на Партията и държавата Петър Младенов. Тъкмо ни стовариха от тролея, а той идеше по „Московска“ от Партийния дом. Понеже нали ние бяхме фъстъци, охраната му не ни бройкаше. Можахме да му се отъркаме в краката. Целият ухилен, той поздравяваше де когото срещне. Учениците, воглаве с останалите, всмуквахме нововъведенията. Вечерта се гледахме и по телевизията. После целия 7-и клас го изкарах по митинги, бдения, шествия. Като всички в онова време и в нашата паралелка бяхме луднали по политиката, особено по политическите агитационни материали - лъскави значки, знамена, найлонови възглавници. Спомняте ли си ги възглавниците? Точно найлоновите. От един тип бяха! И на червените, и на сините. В алено, с лого-роза, на едните; в индигово - на другите, като 3-те букви от абревиатурата на вторите (СДС), бяха написани съответно с 3-те цвята от трибагреника. Което за какво говори? Възможно ли е да говори, че и на едните и на другите агитационните материали са им произведени в един и същи цех? Съгласете се, има логика да са им били произведени в един и същи цех, нали? Ама еднаква изработка имаха найлоновите възглавници, спор да няма, по една технология. Разделили се бяхме, значи, на лагери в класа. Тези, чиито родители стърчеха на по-високи учрежденски лостове, носеха значки на социалистите; другите [деца на пролетарии] - значки на демократите. Понеже съм си чешит, не за друго, а за да се различавам от останалите, бях привърженик на земеделците. Освен това супер ме радваше земеделският предизборен клип: изобилие от най-великолепните, лъснати до гланц плодове, наредени по свръххармоничен начин, на фона на песента "Сей, земеделецо, днес му е времето". Щом в киносалона на кварталното читалище дойде за пръв път кандидат-депутат земеделец, спомням си, че го питах нещо от типа: „Кога ще имаме тук западните плодове, които показвате по телевизията?" Кандидатът ме похвали, че съм толкова мъничко момче, пък такива печени въпроси задавам; отвърна: „Рано ти е да гласуваш, но когато всички вие - той се обърна към множеството в салона - гласувате за нас, ще направим така, щото тези като него - посочи ме - да могат да живеят много по-добре; и въобще всички ние да имаме повече възможности за по-качествен живот, от когато и да било друг път.“ Бурни ръкопляскания. Обаче много ме беше яд, че не мога да гласувам, за да имам и аз повече възможности за по-качествен живот. Затова пък поръчах на дядо ми да ми набави всичките бюлетини от тъмната стаичка, така, за колекция. Десетки, помня, беше скътал дядо. Щастие! Едни пъстри… С всевъзможни ресни и цветове. Чак напоследък - станаха вече три петилетки - взех да се замислям: „Защо аджеба на 10 ноември 1989 г. класната ни изкара по средата на часовете от училище? Защо ни заведе с тролея на „Московска“, където срещнахме антуража на новия лидер на България?“ И поредният от въпросите, с които си отговарям, е: Дали пък защото промяната не е била режисирана? Ех, тоя план „Клин“, тутакси се удрям през устата, все конспирации са ми в главата, но продължавам да се чудя: Дали пък Партията не се е обадила да й докарат публика; да пуснат високоговорителите в училищните дворове? Широко разгласяване сиреч. Съгласете се, има логика, нали? Кога иначе друг път са ни включвали по радиоуредбата в училище пленум, заседание ли - не знам как са му викали - на Партията, както тогава, на 10.ХІ.1989? Един вид: ВНИМАНИЕ, нещо става! Кой ли даскал от онуй време впрочем ще смее да изведе на площада ученици /студенти/, ако не му бъде вменено? Е, днес вече знам, че Сун Дзъ (ІV-ІІІ в. пр. н. е.) препоръчвал: „При нощен бой използвайте много факли и барабани, през деня - много знамена и флагове, за да привлечете зрението и слуха на войските към заповедите си.“ Дали е възможно по този класически начин да бе привлечено и нашето внимание при промените. Дали е възможно да са ни изпързаляли посредством знамена - червено, синьо, рози, лъвчета; а вечер - факелни шествия, бдения със свещи и прогонване на злия дух на комунизма от Фори Светулката? Въобще първосигнални изпълнения. В крайна сметка, може би ако ни е яд за нещо с ред мои набори, то е, че промяната ни завари едва 13 годишни неизградени, неоперени захарни петленца и нямаше как на таз' възраст да се впуснем в ловенето на лангусти, костури, акули, скумрии.

 

 

 

 

Електронна публикация на 09. ноември 2004 г.
г1998-2017 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]