Стоил Рошкев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | съвременна българска литература

 

***

 

Стоил Рошкев

 

 

Ой ти
дърта лудетино!
Дето минеш все целувки хвърляш.
Но какво ти стана днеска?
Моят поглед да не би да те опърли
или си
си изразходвала целувките?
А тя отвърна:
"Що не се обръснеш,
много си трънясал,
и целувките ти ме бодат.
Виж как габърът прилежно
си свали брадата
(пък и всичките дървета)
за да може зимата -
любимата му
като дойде
с удоволствие да го целуне,
а не да си боде снежинките."
Е добре, ще се обръсна,
но защо си толкова студена -
караш ме да зъзна.
Хайде стига си се
правила на зима,
че ще взема да се хлъзна

 

и кой ще изрине с лопата
снега от листата ти?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

Електронна публикация на 01. юли 2004 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]