Стоил Рошкев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | съвременна българска литература

 

По залез

 

Стоил Рошкев

 

 

Ухилено слънцето каза ни "Сбогом!",
лакирайки запад в уискиев цвят
и с целия блясък на бисерна дрога
изсипа деня пак на здрача в потира,
из който все жадно от грешния свят
времето, братче, да пие не спира.

 

А слънцето черпи го с дните ни вечно,
излива ги привечер щедро към запад.
Години минават и скъпата течност,
ей тъй на живота сълзлив е изпита
от времето сприхаво, бързащо в трапа
с боклук безучастно от раз да ни срита.

 

И все пак с филтрирани дни би склонило
во веки веков да ни помни туй време.
Но… мътни са нашите с полъх на гнило -
гъмжило от вредни лъжи и капризи.
Та как да ни помни щом вместо в промените
мислите все са ни в мазните фризери?

 

Даже… изпрахме парите с белина,
да светят по-гот от звезди в планетариум.
Обаче на тъмно те няма да минат -
от смърт не спасяват ни връзки, ни мускули.
Слънцето хлътва зад глухи чукари,
а златото в залеза хич не е лъскаво.

 

Трябва, братле, да си спретнем анализ
докато плиткият живот не е хвръкнал!
И въпреки факта, че само по залез
в небето перфектни звезди се извезват,
нали не е нужно съвсем да се мръкне,
за да открием и други съзвездия?

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

Електронна публикация на 01. юли 2004 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]