Стоил Рошкев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | съвременна българска литература

 

МЕЖДУОСОБИЦИ

 

Стоил Рошкев

 

 

1

 

Ей листенце!
Откъде си се донесло
толко пожълтяло
като изоставено
от лоша собственичка тяло
в джапанката
на заспал войник?

 

 

2

 

Открехнатият лексикон
с греховни помисли
на ученичката от 8 Б - Адриана,
профилира намеренията на Цочо в споровете му
с Барбута за съвременната българска поезия.
И развинтен стихомер, забит с волумето на мах
в мастиления дунапрен на мравките,
бананово ги забавлява.

 

3

 

 

Под чадърите на плажа
с цвят на водорасли
хъркащ лонгур на гурбет по Черноморието
сънува, че трепери от водната помпа
на сирена с рокля от тръбен звук
и петно върху обувките,
напомнящо за срещата й
с мутрата Желязко.

 

 

4

 

Луната е маскирана на облак,
                    но се вижда.
Не защото облакът
е ненадежден камуфлаж,
а защото
й блестят луничките
макар че не е рижа.

 

 

5

 

пред някоя
каубойска дискотека в подлез
да надраска със замах
рога върху плаката
на разцъфнал
претендент за президент
е
първият успех
за дебютанта опълченец

 

 

6

 

Една работа
колкото и добре да е направена,
колкото и съвършено да е изпипана,
винаги има малък недостатък.
- Кой е недостатъкът на тази работа
примерно, учителю?
- Ти, самият!

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

Електронна публикация на 01. юли 2004 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]