Стоил Рошкев

проза

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

Антихриста иде като Джулиан Асандж

 

Стоил Рошкев

 

Часове преди новата 2011 година седим с брат ми Александър на топло в трапезарията на апартамента му в Княжево и си говорим за хилядите, ако не милиони книги, клипчета, филми по свръхпопулярната напоследък тема „Световна конспирация”, докато на юг, виждам през прозореца, че телевизионната кула на Витоша загубва светлоотражателния си ефект и поетапно спира да блести като оранжева спринцовка; слънцето все по-дълбоко залязва. Навън се чуват детски викове, гърмежи на пиратки, влакът за Перник.
        Така, де. Книжарниците, интернет буквално бъкат с разработки за световната конспирация, преливат направо, кипят. Особено сега, в навечерието на сочената за апокалиптична или най-малкото гранична 2012-та. Какви ли не капацитети, „капацитети” и капацитетчета – кои по-културни, кои велики илитерати пишат, монтират видеокадри, тупат се в гърдите: че те именно разбулват могъщата истина пред закъсалия в кризата свят.
        Доста от посветените често ти намигат снизходително: Как?! Ти не знаеше ли, бе? Може ли да си толкова задръстен, ей, ха-ха. Тутакси обаче те успокояват с езотерично смигане, че още не ти е съвсем късно: Споко! Сега АЗ ще ти обясня кой всъщност дърпа конците зад кулисите! Нали знаеш – дуят бузи като Дядо Коледа насреща ти: – щом ученикът е готов, учителят сам идва, хо-хо-хо.
        Не че светът не се направлява от неофициални сили, склонни сме да се съгласим с брат ми, но от начина, по който бая от конспиратолозите ти го сервират можеш да получиш най-вече ортикарии или предимно да стигнеш перверзно до някоя и друга задънена улица.
        С Александър, разбира се, не се наемаме, докато си говорим, да твърдим кой от себеизявяващите се в областта на теориите на конспирацията е прав и кой крив, но ги обсъждаме, защото ни е любопитно, докато навън децата хвърлят пиратки в снега.
        Ето, интересни са ни например американецът Алекс Джоунс, англичанинът Дейвид Айк, гушавият Джордан Максуел, вманиаченият Майкъл Зариън, още по-вманиаченият Стюарт Суердлау. Обсъждаме, разбира се, и тантурестият гуру Майкъл Мур, но и маримбиста Питър Джоузеф, автор на фамозната поредица „Цайтгайст”. Не им обръщаме само че централно внимание на тези последните, защото „светнатите” на мига ще потвърдят, че Джоузеф и Мур в действителност били на страната на заговорниците и хвърляли, видите ли, прах в очите на простолюдието. Да! – светнатите в конспирацията гледат на „несветнатитите” точно така! Простолюдие...
        Антиилюминатите, да кажем по най-лесната логическа линия, се държат досущ Илюминатите. Загубеняк, викат ти – не виждаш ли, че те манипулират, бе, ей, тъпчо! Абсолютно идентично меджувпрочем световъзприятие с тайните господари, с тези, срещу които конспиратолозите претендират, че се борят. И много държат да ги уважаваш, да, мнозинството конспиратолози желаят да ги тачиш. По възможност повечко... Парадокс.
        С брат ми установяваме, че голяма част от твърде нескромните разобличители на световния заговор наистина искат да ги величаеш, да ги издигаш по начина, по който конспираторите са издигани от гласоподавателите; и доста от „светнатите” в конспирацията анти- нея... тъкмо това лелеят. Томително, еротично, те го лелеят – да обладаят несветнатите с гениалните си умозрения, несветнатите, дето не оразличават феноменалния им есхатологичен, разбираш ли, светоглед.
        Сетих се за едно тристишие, заглавието му беше „Мечтата на диктаторите”:

 

    Образът им да присъства
    във фантазиите
    на мастурбатор(к)ите.

 

 

Уважаеми читатели! Електронното издание „Литературен клуб“ спешно се нуждае от вашата подкрепа, за да продължи
да съществува! Ако желаете да помогнете, можете да използвате следната банкова сметка:

 

Първа инвестиционна банка,
BIC FINVBGSF BG62 FINV 9150 10BG N0HC K1
Емилиян Антонов Николов

 

Без вашата помощ изданието няма да може да продължи да съществува - включително и да се поддържа наличното съдържание в Интернет.

 

Сърдечно благодарим за разбирането и за съпричастността!

 

        Сами по себи си мнозинството антиконспиратори са диктаторски настроени сополанковци, неудовлетворени лайнари, дето, удаде ли им се, ще станат, без хич да се замислят, тирани. И комунисти-идеалисти сега, при първа възможност след време ще се преобразят в комунисти-автократи. Въпросът е да стигнем на друго ниво. Да не събираме тълпи около себе си. Тук е абсурдът обаче, Сашко – обръщам се на галено към брат ми: – как тълпите (по инерция и аз не усещам високомерието си, та повтарям думата „тълпите”) ще разберат за конспирацията, ако не им я разбули някой? Ами тъкмо, отговаря Сашко, те нямат нужда от поредния гъзар, хората, макар да имат, де – засмива се. Действително, сещам се да кажа: революцията е постижима единствено на персонално ниво. Трябва сам да разбереш. В противен случай ще се получи така, че ако не си готов и ти дойде демокрацията, ставаш корумпиран гъз, какъвто винаги си си бил, но може би гъз с пари.
        Продължаваме обсъждането, докато изяждам парченце от солената палачинкова торта на мама, а Александър хапва тирамису. Уверено антиконспираторите твърдят, че се борят срещу тези, срещу които, ха-ха, се борят; даже наемат цели кинотеатри да ти изнесат многочасова лекция все едно са Фидел Кастро. Само дето Дейвид Айк например никога не е бил подвластен на системата на Фидел Кастро...
        После си говорим и за българския принос по въпроса за световния заговор – като се почне от достолепния Никола Николов, мине се през фена на Оруел Иван Ценов и го докараме до ухиления антисемит Георги Ифандиев, чалга-конспиратолога Еленко Ангелов, че и уфолога с блеснал поглед Стамен Стаменов, за да приключим изброяването на тоя етап с добилия напоследък на гърба на Дан Браун и вестник „Стандарт” широкопола популярност и саморазкрил се като висш масон Димитър Недков.
        Особено натрапчиво при конспиратолозите е, че почти всеки от почти всеки краде, но това е неизбежно, изглежда. Дан Браун също беше чопнал от Майкъл Бейджънт, Ричард Лий и кой беше третият съавтор на „Светата кръв и свещеният граал”? Хенри Линкълн спомня си Сашко. Тримата дали не осъдиха Браун? Това обаче не можем да си спомним.
        Тогава отварям приказка по най-обсъжданата тия дни тема в медиите – как миналия месец Уикилийкс, сайтът на мистериозния Джулиан Асандж, за втори път раздруса официалните власти по света, след като преди това, лятото, беше гръмнал с „Афганистанските досиета”. Но вторият път беше далеч по-ударен от първия и го нарекоха дори „11 септември за световната дипломация”, заради пуснатите в Уикилийкс скандални грами на щатски дипломати, от които става ясно, че в тайни донесения до Вашингтон те определят дуета Путин и Медведев примерно като Батман и Робин; Саркози го оприличават на гол крал, Берлускони пък го описват като безполезен и безотговорен гуляйджия, а Меркел е сравнена с тефлон и т.н. Очаква се броят на секретните грами, обнародвани от Уикилийкс, през следващите месеци да надхвърли 250 хиляди, показвам аз осведомеността си в апартамента на брат ми. Щели да са от периода 1966-2010 година. От документите, идващи от повече от 270 посолства из цялата планета Земя, се вижда как се събират неправомерно биометрични, банкови и какви ли още не лични данни – продължавам да се развихрям в топлата трапезария: – вижда се още, че има двоен стандарт, нарушават се човешките права, изобщо небивала досега утечка на специнформация блика от сайта на Джулиан Асандж, която преобръща наопаки мантрите за почтеност, джентълментство, свобода и демокрация и спортсменство; и лъсва истината за пъклената подлост на хората с голяма власт. Едно към едно лъсва, без място за оправдания.
        Тук не само ние с брат ми Сашко, но и почти всички, гледали в новините хакера Асандж, е нормално да се питаме – как е добил тая информация? Направо изглежда ирационално, еба си – да разполага с толкова и такива шпионски пластове. Кой му е източникът? Уж някакъв си редник от американската армия му бил агентът. Дали?
        В същото време задавам въпрос с няколко вметнати изречения: Джулиан Асандж, значи, като публикува секретни официални документи, доказващи, да речем, че световната конспирация е факт, макар той все още да не го е доказал, но знае ли се какво би могъл да извади занапред някой подобен нему или дори самият той, какво се получава? Много неща могат да се получат – повдига Сашко с усмивка рамене. На първо място обаче, казвам, се получава това, че печели на своя страна омерзените маси. Аха, искаш да кажеш – предполага, естествено с полушеговита интонация, брат ми: – че човечеството е възмутено от корумпираната власт? Да, потвърждавам съвсем сериозно, ние, обикновените хорица си викаме: прави бяхме – световният заговор не е теория, а практика, най-големите престъпници наистина са във властта. Само че властта, казвам, вместо да си посипе главата с пепел заради разкритията, ядосваме се ние, обикновените хорица, напротив, уточнявам – тръгва да репресира вестоносеца, както самият шеф на Уикилийкс се нарече, щом го арестуваха по скълъпени обвинения; други пък дори го нарекоха „Робин Худ на киберпространството”. Което е достатъчно за безрезервната ни подкрепа за него. Ми да – що протести в защита на Асандж имаше, преди да го пуснат под домашен арест в съмнителното имение на Воън Смит, пък и след това.
        Интересно обаче какъв е Асандж? – продължавам неслучайно да се развихрям аз от сърце. Дошло ми е наум нещо абсурдно за ежедневната логика. Докато си говорим, почвам да търся в гугъл точно определена публикация, която ми беше направила наскоро впечатление и сега искам да му я покажа и на Александър.
        Намирам я. Кореспонденция от Стокхолм за АФП на Марк Прел.
        Чета на глас пасажа: „39-годишният австралиец Джулиан Асандж основава „Уикилийкс” през 2006 г. заедно с още десетина души – правозащитници и експерти по медии и технологии. Висок, слаб, учтив, с иронична усмивка, той мери всяка своя дума и прави малка пауза, преди да отговори. Речта му е ясна и напълно овладяна. Уклончив е, не отговаря на въпроси откъде идва и къде отива, скача от столица в столица, живее у поддръжници или приятели на приятели. След публикуването на поверителните документи за Афганистан е много дискретен. Подстригал е дългите си руси коси, заради които го сравнявали с ангел.” При тези последни думи от кореспонденцията на Марк Прел – „...заради които го сравнявали с ангел” аз целият настръхвам. Така е, хрумнало ми е наистина нещо твърде абсурдно за нормалната ежедневна логика. Толкова абсурдно, че силно се присмивам на себе си – ей, батка, викам си за пореден път, докъде може да те доведе прекаляването с книги и клипове за конспирацията! Изперка ли, подхилквам си се, но споделям все пак с брат ми това, което ми е дошло наум: Еврика, казвам, именно като ангел пристига, дето се вика, дяволът и повечето тръгват след него, защото успява да ги подмами, че е спасител. Нали и пророчествата сочат, че първоначално няма да подозираме, че Антихриста е дошъл и по-голямата част от човечеството ще му повярва, че той е Спасителя и слугата на Сатаната успешно ще вбие заблудата, че е така. По подобен начин и комунистите в България смогнаха да се маскират след промените през 1989 година на демократи, за да запазят властта си, правя може би неуместно сравнение аз, ха-ха. После слагам на масата като доказателства и фактите от биографията на Асандж: израснал е на остров Магнетик, къс суша, получила името си защото едва ли не по магически начин разстройвала компаса на Кук, докато мореплавателят бил край бреговете й; майката на Джулиан пък направила аутодафе на учебниците си като била 17-годишна, къщата им на острова, където двамата със сина й живеели, изгоряла отново по твърде мистериозен начин; сменил 37 училища хакерът; сред ВИП-гъзарите, участвали в събирането на гаранцията от 240 хиляди лири, за да го пуснат от ареста, са шармантната Джемайма Кан, щерка на финансовия спекулант сър Джеймс Голдсмит, която обича да носи ризи с щампи на черепи, вече споменатият Майкъл Мур, друг един режисьор [Кен Лоуч], Бианка Джагър, изтипосващият се като много загрижен за онеправданите журналист Джон Пилджър, въобще все хора, дето изглеждат като да са продали душите си на Мефистофел, ха-ха.
        На такава мисъл дори и видният антисатанист Крис Еверард ще ти завиди – засмива се Сашко. Сигурно, казвам, но дори Асандж да не е Антихриста, Антихриста, ще дойде вероятно точно като Асандж, не мислиш ли? Може, лаконичен е брат ми, и по тона му не мога да разбера дали е съгласен с мен или не. Ала завъртайки въпроса за големия заговор и новия световен ред около Антихриста, някак неусетно докарваме разговора си до следващо чудене: Може ли избуяването на темата за световната конспирация и безразборната уж популяризация на секретните механизми на властта да е с една единствена цел – да подготви явяването на Антихриста? И докато се маем защо всички тия тайни за световната конспирация се разкриват поголовно по света, а масоните дори издават философията си в многотиражни публикации, отново се питаме, колкото и да е парадоксално, дали всъщност навъдилите се напоследък филми и книги против така наречения нов световен ред, които претендират, че го разбулват, не работят тъкмо за него, за така наречения нов световен ред? Дали той ще настъпи през 2012 година – това, разбира се, не се наемаме да твърдим, само можем да предполагаме, докато все още сме в последните часове на 2010-та в очакване на новата 2011-та.
        В контекста на нашумелите разкрития на Джулиан Асандж продължаваме вече да си говорим за 2012 година, в чийто край пък свършвал Великият цикъл от 13 бактуна според терминологията на маите, когато щяло да залезе сегашното Пето слънце и да започне нова планетарна епоха, нещо повече – цяла прецесионна ера от 26 хиляди години се чака да стартира. Четох в интернет, че с настъпването на 2011-та сме навлизали в двете години на определяне, тоест трябвало да се определи човечеството, да направи избор между светлата и тъмната страна; на кръстопът сме били, пишеше. Ако не се освободим от тъмнината един вид, няма шанс да продължим, затова силите на мрака били натискали страшно много, видях в един форум, и пробвали всякакви хитрини, включително като се представяли за светли сили. За да надделеят над истинските светли сили.
        Леле-леле, колко много двойни дъна, колко много капани по пътя, дивим се със Сашко на голяма част от развилите мания за величие конспиратолози. И понеже новогодишните програми по телевизиите са тъпи, обсъждаме още известно време алтернативното знание, рептилите, Нибиру, граф Сен Жермен, Замъкът в Белгия, свързан с аферата Дютру, H.A.A.R.P., химическите следи в небето, 13-те илюминатски кръвни линии и имплантирането на микрочипове. После минаваме през темата за предложенията за икономики на бъдещето от визионери като Майкъл Албърт и Такис Фотопулос. Смеем се и как, ако победи идеята за глобален комунизъм, развита в „Цайтгайст”, дигиталният портрет на стария майор Жак Фреско вероятно ще бъде навсякъде като един нов Ленин, ха-ха. Дори Ленин и Фреско супер си приличат, забелязва брат ми. Говорим си и за Съзаклятието на Водолея, изобщо за ню ейдж, после и за паневритмията на Дънов, танците на Гурджиев, тенсегрити на Кастанеда.
        След това, много ясно, идва новата година. В нощното небе зарята над София, гледана от квартал Княжево, изглежда така сякаш ободрено от чаша мляко великанско дете прави ярки драски с цветните си фулмастери. Разнопосочно и все по-самовдъхновено от творбата си, до пълна насита на настървеното му детско мозъче, подхранено от витамините в млякото. Половинчасово великанско изтрещяване. Сетне здрав сън. Ч.Н.Г.

 

 

 

Електронна публикация на 09. март 2011 г.

г1998-2017 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]