Стоил Рошкев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | нова българска литература

 

КАРАМЕЛЕНИ ПРАСКОВИ

 

Стоил Рошкев

 

 

Както и всеки пипнал грип
го стъписват потни кошмари,
          така и Мая
          сънува
една зимна нощ, че е лятна нощ,
пълна с щурци
и че спи в някогашната си
                     детска стая,
но е жадна и става да пийне вода,
а когато се връща в кревата,
тук лежи по-малката й сестра, която
          посяга да я
целуне в устата,
разкривайки,
че си пада по жени…
          О,
Мая се дърпа с погнуса.
                     Обаче
сънят я спасява
от ужаса - пренася ги двете
в студентски град сред пазар
          с карамелени праскови.
Тук е и майка им в тяло
на двайсетгодишна
                     по бански.
Край тях
от нощен живот
кретат навити мъже.
          Мая
се взира в сестричката си
с надежда, че би ги поискала,
но сестричката й нарежда:
                     не видя ли, че
съм хомосексуалистка,
Мая, ма,
          Мая.

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 04. юли 2004 г.

г1998-2017 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]