Стоил Рошкев

поезия, проза

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

На Луната
или
Една шеста от земното притегляне

 

Пиеса от Стоил Рошкев

 

            ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

     

            ЮЛИЯ – астронавтка
            СТЕФАН – астронавт
            ИНСТРУКТОРКА
            ВТОРИ МЪЖ АСТРОНАВТ
            ВТОРА ЖЕНА АСТРОНАВТ

     

            РЪКОВОДИТЕЛ НА ПОЛЕТА
            ЛЕКАРКА

     

            ДЕТСКИ ГЛАС – дете на Юлия

     

     

            Време – сега

 

 

 

 

ЧАСТ I

 

Първа картина

 

        Лекционна стая в учебен център. Широк прозорец. Сутрин. През прозореца в далечината се забелязват обекти от звездно градче. Кран за ракети, кула, сателитна чиния. Вътре в стаята – три чина един зад друг, учебна дъска. Табло с фотографии на планети. Схеми с траектории на полетите. Инструкторката е права до дъската, облечена с униформа на военовъздушните сили, без шапка. Юлия седи на втория чин, с униформа като на инструкторката. Зад нея, в същите униформи, един до друг седят Втори мъж астронавт и Втора жена астронавт.

 

        ЮЛИЯ: Подреждам гевречетата в намазана с олио тава. Пека ги в загрята фурна.
        ИНСТРУКТОРКА: Сусам се слага, нали?
        ЮЛИЯ: Сусам, мак. По избор.
        ИНСТРУКТОРКА: Аз – със сусам.
        ЮЛИЯ: Трябва да ви кажа, че Илияна, приятелката, която ми даде рецептата, винаги като ходи на гости, си носи и килограм брашно. Тя си знае, че я канят заради тези гевречета. Все я карат да ги прави, когато ходи на гости.
        ВТОРА ЖЕНА АСТРОНАВТ (замечтано): Чак усетих аромата им, както ни го обясни.
        ЮЛИЯ: Е, и космическата храна не е лоша.
        ВТОРИ МЪЖ АСТРОНАВТ: На Земята, забелязал съм, е много престижно човек да яде астронавтска храна. Всички й се радват.
        ИНСТРУКТОРКА: Така е.
        ЮЛИЯ: Аз лично горе ще си мисля за тези гевречета. Ухаещи на хлебопекарна. Нали ни учехте, че горе трябва да си мислим за нещо земно. За някои приятни малки неща. За да не губим връзката с дома.
        ИНСТРУКТОРКА: Да, по принцип е хубаво горе да се мисли за нещо земно. Но, откровено казано, няма да имаш време, мила, да мислиш (засмива се).
        ЮЛИЯ: Като видя Земята отвън, нали? (пауза) От Луната!
        ИНСТРУКТОРКА: Представяш ли си?
        ЮЛИЯ (възторжено): Земята отвън!
        ИНСТРУКТОРКА: Спират мислите. Синевата на планетата. Аквариумът, от който си излязла. Около него – безкрайното на космоса. Да усещаш извънземна твърд под… (влиза Стефан, облечен цивилно) …извънземна твърд под краката си.
        СТЕФАН: Извинявам се.
        ИНСТРУКТОРКА: Сядай, сядай.
        (Стефан сяда до Юлия)
        СТЕФАН (запъхтян): Трябва да си погледна хороскопа във вестника. От сутринта ми е тръгнало. Щях да бия току що едни.
        ЮЛИЯ: Иха!
        СТЕФАН: Бяха тръгнали да ритат Бъки.
        ИНСТРУКТОРКА: О, внимавайте, майоре.
        СТЕФАН: Нали напоследък зачестиха ухапванията от кучета, та явно хората…
        ИНСТРУКТОРКА: Е, да.
        СТЕФАН: Пак хубаво, че дойдох сравнително навреме. В кой ли дом ми е днес Луната?
        ИНСТРУКТОРКА: Какъв дом?
        СТЕФАН: От астрологията. Нали има домове, които…
        ЮЛИЯ: Стига с тия зодии…
        СТЕФАН: Абе, всички монарси и президенти… Всички хора с власт по света си имат щатни астролози. Нищо че се правят, че не вярвали уж. То и на кучетата им влияе нещо. Планети, аспекти, вибрации. (засмива се, потупва Юлия по гърба). Виж че те занасям. (поглежда към Инструкторката) Шегувам се, естествено.
        ИНСТРУКТОРКА (авторитетно): Така. Ами предлагам да започваме (дълга пауза, обхожда трите чина). Почти не останаха тренировки и излитате. Това е една от последните ни срещи (пауза). Всеки път го говорим, но и всеки път аз съм длъжна да повтарям: Вие ще бъдете първите хора на Луната от 1972 година насам (пауза). Юлия (пауза), може би ти ще си първата жена, която ще стъпи на Луната (пауза). Бремето на тази мисия е изключително. Защото на вас се падна честта да продължите малката крачка на човека… първия човек на Луната, която всъщност бе огромен скок за цялото човечество (пауза). Няколко сонди бяха изстреляни към Луната да търсят вода. Месеци наред стояха на лунна орбита. Сканираха всичко. И откриха лед (пауза). Сега вие трябва да дадете старт на база на Луната. На първата площадка, от която ще стартират полетите. Заради по-слабата гравитация, знаем, е много по-евтино корабите на бъдещите колонизатори на космоса да излитат от Луната (пауза). Милиони, да не кажа милиарди хора, от цялата планета биха дали всичко, за да бъдат на вашето място. Да бъдат тези, които ще кацнат на Луната! Това е голяма чест! Всички от екипа се надяваме, че вие ще оправдаете тази чест. (пауза). И не забравяйте, че макар и астронавти, вие сте преди всичко актьори. Трябва да сте убедителни! Трябва да звучите много авторитетно! Изговаряйте точните думи, които ще докоснат всяко едно сърце на Земята. И ги изговаряйте по подходящия начин! Необходимо е да развълнуваме хората. Имайте предвид, че жителите на планетата Земя ще се идентифицират с вас. Ще ви подражават. И е нужно да сте на ниво! Не забравяйте, че ви делегираме огромен капацитет. Огромна (пауза) власт. Огромна власт! (ехо) Власт, власт, власт.

 

ТЪМНИНА

 

        РЪКОВОДИТЕЛ НА ПОЛЕТА (в пълен мрак се чува гласът му): Пуск на главния двигател! (звук от ракетни двигатели, боботене като от събаряне на канари по склон) Всички двигатели работят! (бавно отброяване) 10, 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1, 0! Старт на ракетата „Уран” с лунния „Ястреб”. (звук от летяща ракета.) (Пауза.) Изминаха трийсет минути от старта.
        Гласовете на Стефан и Юлия се чуват от радиостанцията, с характерно припукване и прекъсване:
        СТЕФАН (глас): „Меркурий-18” се отделя.
        ЮЛИЯ (глас): Вече сме в открития космос.
        СТЕФАН (глас): Четири дни път до Луната.
        ЮЛИЯ (глас): Четири дни път.
        РЪКОВОДИТЕЛ НА ПОЛЕТА: Не с камили обаче, скъпи астронавти. Скъпи мои, Юлия и Стефан.
        СТЕФАН (глас): А с „Ястреб”.
        ЮЛИЯ (глас): Лунният модул „Ястреб”, носен от кораба „Меркурий-18”. Йеееее!
(Звук от свистене на приближаващ се и отдалечаващ се космически кораб.)
        СТЕФАН (глас): Колко остава до Луната?
        ЮЛИЯ (глас): Изминаваме почти триста и петдесет хилядния километър. Остават още около 30 000 км. до Луната. След малко кацаме.
        СТЕФАН (глас): Безброй кратери виждаме в илюминатора.
        РЪКОВОДИТЕЛ НА ПОЛЕТА (глас): Готови за кацане!
        ЮЛИЯ (глас): Прието! Готови за кацане!
(Звук от кацане [прилуняване].
        СТЕФАН (глас): Стоп машини!
        РЪКОВОДИТЕЛ НА ПОЛЕТА (глас): „Ястреб”, виждаме те долу.
        ЮЛИЯ (глас): Тук база „Океан на бурите”. „Ястреб” е прилунèн!

 

 

Втора картина

 

        Сива лунна повърхност. В дъното на сцената се вижда изгряващата иззад лунния хоризонт планета Земя на фона на черното космическо пространство. Вляво – лунен модул. Вдясно е поставена табуретка. Върху табуретката – бутилка шампанско.

 

        По стълбичката на лунния модул внимателно слиза Стефан. Облечен е с юнашка фланелка [потник], къси панталонки и гуменки, без скафандър и прочие астронавтски атрибути. Не слиза плътно до долу, ами скача някъде от средата на стълбичката. Прави няколко гимнастически упражнения – два-три подскока, пет-шест клякания, протягания, навеждания, лицеви опори.

 

        СТЕФАН: Ехааа, екстра е на Луната! Хайде слизай, бе. К’во чакаш? Ела да видиш к’ъв е кеф. (От модула плахо се показва Юлия. Тя също е облечена спортно, с трико или нещо подобно.) Страхотно е усещането да тренираш на различна от земната повърхност. Хайде, хайде. Не се притеснявай. Супер е. Леко само по стълбата, като слизаш. (Юлия слиза. Озърта се.) Виж я само. Виж я! (Той сочи Земята).
        ЮЛИЯ: Великолепна е. Наистина. О, боже, наистина е великолепна.
        СТЕФАН (навежда се, взима пръст [песъчинки] от сцената. Стрива ги между палеца и показалеца си, повдига ръката пред очите си, оставя пръстта да се стича през пръстите му): Това не е земя. Това е луна.
        ЮЛИЯ: Пръст от луната.
        СТЕФАН: Луна!
(Пауза.)
        ЮЛИЯ: Мечтата ни се сбъдна!
        СТЕФАН: Да стъпим на Луната! (пауза) Знаеш ли какво се сетих?
        ЮЛИЯ: Не.
        СТЕФАН: Като малък се увличах доста по мистиката. Ваканциите ги карах все в едно планинско селце в България. При баба и дядо. И там правех следното упражнение: На Нова година, да речем, преситен от трапезата, излизах на двора. В студената зимна нощ…
        ЮЛИЯ: С боцкащ бузите въздух.
        СТЕФАН: Да. В студената зимна нощ, значи, докато вдигах пара, пикаейки в снега, се взирах в Луната. Тя бе щампована върху нощта досущ попзвезда върху черния тишърт на тийнейджърка.
        ЮЛИЯ:Хе-хе. Как само го каза (имитира го) „Беше щампована върху нощта досущ попзвезда върху черния тишърт на тийнейджърка” Доста префърцунено сравнение.
        СТЕФАН: Е ми доста, не-доста… Това е сега (пауза). Взирах се в Луната.
        ЮЛИЯ: Докато пикаеше в снега.
        СТЕФАН: Защо все на такива работи поставяш акцент, не ми е ясно?
        ЮЛИЯ: Шегувам се. И?
        СТЕФАН: И си представях, че се намирам на Луната. И се гледам оттам. Бях го научил това упражнение от един брой на вестник „Психо”.
        ЮЛИЯ: На теб пък все такива работи кат вестник „Психо” са ти в главата, зодиаци, извънземни…
        СТЕФАН: Не, защо? Много си беше практично това упражнение. Значи целта е да прокараш мислена нишка от Луната – където си представяш, че си – до мястото, където си в действителност. Така се научаваш да виждаш себе си отстрани.
        ЮЛИЯ: Отгоре.
        СТЕФАН: Отвсякъде.
        ЮЛИЯ: Отвсякъде?
        СТЕФАН: Лошо ли е?
        ЮЛИЯ: Не.
        СТЕФАН: Захласвах се по Луната, докато не ме сепнеха овчите чанове в кошарата.
        ЮЛИЯ: Иха!
        СТЕФАН: Оттогава мина много време. Вече съм на Луната. Но, ето, днес си представям, че съм на Земята. И се гледам оттам (сочи Земята), както може би в момента някое дете, изкарващо ваканциите си при своите баба и дядо на село гледа Луната.
        ЮЛИЯ: Доколкото все още има села.
        СТЕФАН: Е, да. Земята се урбанизира.
        ЮЛИЯ: И Луната!
        СТЕФАН: И Луната ще се урбанизира.
        ЮЛИЯ: И Луната ще се урбанизира. Не се безпокой.
        СТЕФАН: Не се безпокоя. Сателит е на Земята. Обаче искам и нещо друго да кажа (пауза). Въртим се тройно!
        ЮЛИЯ: В смисъл?
        СТЕФАН: Въртим се тройно ние с теб. Сега на тази Луна. Веднъж около лунната ос, втори път около планетата Земя, нали (прави кръгово движение обратно на часовниковата стрелка с дясната ръка).
        ЮЛИЯ: Иха!
        СТЕФАН: И (вдига поучително показалец) трети път се въртим заедно със Земята около слънцето (прави кръгово движение обратно на часовниковата стрелка с две ръце).
        ЮЛИЯ: Около тази жълта звездичка, нюню (показва), наречена слънце.
        СТЕФАН: Ако бяхме на Земята, щяхме да се въртим само два пъти. (прави две цигански колела.)
        ЮЛИЯ (иронично): Но понеже сме на Луната се въртим три пъти, нали. Яко въртене пада, копеле.
        СТЕФАН: Въртенето – в основата на живота. Не! Чакай малко. Отделно пък слънцето нали се върти около центъра на Млечния път. Как не се сетих (плесва се по челото). Ми, да. 250 милиона години трае една галактична година. Уф (пауза). Де да знам и аз вече колко пъти се въртим.
        ЮЛИЯ: Въртенето – в основата на живота, бе. Лозунг.
        СТЕФАН: Кат пумпали.
        ЮЛИЯ: Кат лопати. В хлебопекарна.
        СТЕФАН: Казва се фурнаджийски лопати.
        ЮЛИЯ: Да.
        СТЕФАН: Не е ли супер тая работа?
        ЮЛИЯ: А за Юпитер какво да кажем с неговите 16 луни. Цяла отделна система. Там какво въртене става, не е истина просто.
        СТЕФАН: Така е. Или имат много луни (пауза) или хич нямат – както е примерно планетата Венера.
        ЮЛИЯ: Е ми Венера е все пак!
        СТЕФАН: Любов?
        ЮЛИЯ: Щото си е самодостатъчна, затова Венера е без луна.
        СТЕФАН: Пък ние имаме 1 спътник с главно „Л” (пауза). Мен обаче много ме е яд.
        ЮЛИЯ: Че си имаме само един спътник ли?
        СТЕФАН: Не, бе. Яд ме е, че мисиите до Луната са прекратени през 1972 година. Би трябвало сега да ни посреща цял лунен град…
        ЮЛИЯ: Цял Лунен Рим, като от песничката.
        СТЕФАН: Лунен Рим?
        ЮЛИЯ: Е колко пъти да ти я пея тази песничка?
        СТЕФАН: А, да, Лунния Рим. Добре. Би трябвало сега да ни посреща цял Лунен Рим, ако не бяхме прекратили мисиите до Луната (пауза). А не тепърва ние с теб да започваме от нулата. Защо от 72-ра досега нито веднъж човешки крак не стъпи отново на Луната? Защо?
        ЮЛИЯ: Че и са управлявали автомобил на Луната.
        СТЕФАН: Че и са управлявали автомобил на Луната.
        ЮЛИЯ: Лунният роувър. Три роувъра има на Луната в момента, изоставени от предишните мисии.
        СТЕФАН: Да. Ударна доза мисии и изведнъж… Цръц! Защо?
        ЮЛИЯ: Много пари гълтали.
        СТЕФАН: Ъ! (с несъгласие в гласа) Много пари гълтали.
(Пауза.)
        ЮЛИЯ: Според теб онова дали е Европа? (сочи към планетата Земя в дъното на сцената.) Така е забулена в облаци, че нищо не мога да локализирам. Какво ли правят в момента?
        СТЕФАН (повдига рамене): Какво може да правят?!
        ЮЛИЯ: И могат без нас.
        СТЕФАН: Нали?
        ЮЛИЯ: Съмнявам се, че могат без нас.
        СТЕФАН: Що пък да не могат?
        ЮЛИЯ: Не, не могат без нас. Погледите на всички са вторачени насам. Представяш ли си, като се върнем. Всички вестници и сайтове ще пишат за нас.
        СТЕФАН: Те вече пишат.
        ЮЛИЯ: Ще ни дават по всички телевизии на Земята… Тоест те вече ни дават.
        СТЕФАН: И на Венера.
        ЮЛИЯ (през смях): Основно на Венера.
        СТЕФАН (маха с ръка): Ехо! Здравейте! Тук сме! На Луната! На Луната! Да!
        ЮЛИЯ: Ще сме героите на планетата.
        СТЕФАН (протяга ръце, прави движение сякаш люлее бебе): Ще кръщават дечица на наше име.
        ЮЛИЯ: Ще имаме супер много фенове.
        СТЕФАН: Ще ни канят на партита.
        ЮЛИЯ: Ще се сме постоянно под светлината на прожекторите.
        СТЕФАН: Много земни прожектори!
        ЮЛИЯ: Тук единствено слънцето…
        СТЕФАН: …ни е прожектор. Това ли искаше да кажеш?
        ЮЛИЯ: Да.
        СТЕФАН: Лъжеш.
        ЮЛИЯ: Това исках, бе… Това исках да кажа. Честно. Ми то е близко до ума. Къде виждаш тук друг прожектор освен слънцето, а?
        СТЕФАН: Ще ни изпържи като мишки, ако ни види кожата. Има да цвърчим. Кръвта ни ще изври… Всички течности ще изкипят като шампанско.
        ЮЛИЯ: Садист. (смее се)
        СТЕФАН (вика към кулисите): Много са силни прожекторите. Изпотиха ни. (бърше си потта от челото). Ех, тия прожектори бе, как пекат само.
        ЮЛИЯ: Доста е душно.
        ИНСТРУКТОРКА (глас): Достатъчно.

 

Инструкторката се появява на сцената иззад дясната кулиса.

 

        ИНСТРУКТОРКА: Получи се много добре. Имаше и лирични моменти – това с овчите чанове в кошарата на село. Имаше и забавление – там с циганските колела, с въртенето. Браво. Добре се получиха даже тези импровизации накрая, със слънцето, което щяло да ви изпържи като мишки, ако ви види кожата. Само едно нещо не ми хареса! (пауза). Не ми хареса, когато Стефан възнегодува, че от 72-а насам човешки крак не е стъпвал на Луната. Стефан, това няма нужда да го споменаваш. Такива подробности не са необходими никому (пауза). Трябва да бъдем позитивни. Бон тонът да се запази. Важното е бон тонът да се запази.
        СТЕФАН: Е, няма да казваме – Еее, гледай! Гледай! Извънземни! Няма да шашкаме хората.
        ИНСТРУКТОРКА: Хубава работа. Оставаше и това да кажете.
        СТЕФАН: Между другото вярно ли е, че екипажът на „Аполо-8” вижда извънземни?
        ИНСТРУКТОРКА (учудено): Не!
        СТЕФАН: Така съм чул. Значи, след като имат проблем с НЛО, което едва не ги вади от строя и едва не ги запокитва в космоса, от „Аполо-8” казват на Командиня център: „Моля, отбележете, че Дядо Коледа съществува”. А Дядо Коледа, знаете, на астронавтски жаргон значи „извънземни”. Армстронг пък, след като се прилунили, бил чут от земни радиолюбители да възкликва: „Кои са те? Кои са? Тук има други космически кораби. Наредили са се по ръба на кратера!”
        ЮЛИЯ: Аз пък съм чела, че „Аполо-8” дори фотографират не кой да е, а самия Господ бог!
        СТЕФАН: Само на един кадър го имало. Като светлина, която облива тъмната страна на Луната.
        ИНСТРУКТОРКА: Глупости! Глупости! Няма такова нещо! Стефан знам, че много си падаш по разни конспиративни теории. И тук съм длъжна да повторя, че горе трябва изключително да си мерите приказките. Ами всички на Земята ще ви гледат. Не забравяйте! Най-важното е бон тонът да се запази. Значи никакви такива конспирации от типа, че има извънземни или извънземна инфраструктура на Луната! Не искаме да чуваме от вас подобни налудничавости. А има и още по-налудничави теории (пауза) Например, че на Луната изобщо хора не били кацали досега! Това е просто кощунство! Имайте го предвид! Всеки път го говорим, но и всеки път аз съм длъжна да повтарям: Вие ще бъдете първите астронавти на Луната от 1972 година насам (пауза). Така. Ясно ви е какво имам предвид (Инструкторката взима бутилката от табуретката.) Аз пък сега трябва да отренирам пак отварянето на шампанското.
        СТЕФАН: Не е проблем.
        ИНСТРУКТОРКА: Да. Всеки детайл обаче, всяко едно движенийце трябва бъде прогонено стотици пъти. До пълна механизация. Че току виж във вълнението от кацането ви не успея да се справя със шампанското. Какво правим тогава?
(Осветлението постепенно отслабва до пълен мрак.)

 

ТЪМНИНА

 

        СТЕФАН (глас): Представяш ли си ме да съм на Луната по потник?
        ЮЛИЯ (глас): А ти представяш ли си се?
        СТЕФАН (глас): Естествено, че не може на Луната по потници.
        ЮЛИЯ (полугласно): Слънцето ще те направи на гъз!
        Тутакси в мрака зазвучава напомпана техномузика (трайбъл хаус) с ритмично надуване на свирки. Продължава около минута, постепенно заглъхва. Преди съвсем да е отшумяла, се включва Ръководител на полета.)
        РЪКОВОДИТЕЛ НА ПОЛЕТА (в пълен мрак се чува гласът му): Всички двигатели работят! (звук от ракетни двигатели) 3, 2, 1, 0! Старт!
        ЮЛИЯ (глас): В открития космос сме.
        СТЕФАН (глас): Наближихме пояса Ван Алън. На Ван Алън зоната наближихме, разбрахте ли?
        РЪКОВОДИТЕЛ НА ПОЛЕТА: Няма страшно!
        СТЕФАН: Дано!
        (Звук от летяща ракета.)
        ЮЛИЯ (глас): В лунна орбита сме.
        РЪКОВОДИТЕЛ НА ПОЛЕТА (глас): Готови за кацане!
        ЮЛИЯ (глас): Прието! Готови за кацане!
        Звук от кацане (прилуняване).

 

 

Трета картина

 

        Същият декор – сива лунна повърхност, с тази разлика, че вече я няма табуретката с шампанското. Иначе в дъното на сцената отново се вижда изгряващата иззад лунния хоризонт Земя на фона на черното космическо пространство. На същото място – лунният модул.

 

        Пак пръв слиза Стефан, но вече е в скафандър (с всички астронавтски атрибути, необходими за оцеляване в суровите условия на Луната).

 

        СТЕФАН: Ехааа, Луната! (Той вдига червено знаме с щампована в центъра му снимка на Земята. Юлия слиза от модула, оглежда се.)
        ЮЛИЯ: Виж я само. Виж я! (сочи планетата Земя в дъното на сцената)
        СТЕФАН: Това е моя реплика. Аз трябваше да кажа: „Виж я само. Виж я!”
        ЮЛИЯ: Нищо, ти ще кажеш: „Великолепна е. Наистина. О, боже, наистина е великолепна.”
        СТЕФАН (троснато): Аз, аз.
        ЮЛИЯ: Хайде кажи го де.
        СТЕФАН: Е, както и да е, вече сме на Луната.

 

Разхождат се.

 

        ЮЛИЯ: Ама наистина е великолепна!
        СТЕФАН: Дали не сме на частна собственост в момента?
        ЮЛИЯ: Как частна собственост?!
        СТЕФАН: Нали разни тарикати от Земята разпродаваха парцели на Луната.
        ЮЛИЯ: Голяма работа.
        СТЕФАН: Бях чел някъде. То и звезда може да си купиш, ама...
        ЮЛИЯ: Според теб онова дали е Европа? (сочи)
        СТЕФАН: Това са Балканите.
        ЮЛИЯ: Е, да де. Ето я и България там. Така е забулена в облаци, милата, че нищо не мога да локализирам. Какво ли правят в момента?
        СТЕФАН: Синът ми е извел на разходка кучето.
        ЮЛИЯ: Извел ти е главата. Как може да си толкова разсеян. Синът ти ни гледа по телевизията. Моята дъщеричка също гледа. (маха с ръка.) Здравей, съкровище! (умилително) Виждаш ли мама, слънчице! (пауза) Погледите на всички са вторачени насам. Ние сме им надеждата. Ние сме им оптимизмът. Територията на човечеството е разширена. Да! Територията на човечеството е разширена. Сферата на влияние. Диаметърът! Представяш ли си, като се върнем?
        СТЕФАН: Представяш ли си, като се върнем?
        ЮЛИЯ: Може би ще сме героите на планетата.
        СТЕФАН: Може би ще кръщават дечица на наше име.
        ЮЛИЯ: Може би ще имаме много почитатели.
        СТЕФАН: Може би ще ни канят на празненства.
        ЮЛИЯ: Може би ще се сме постоянно под светлината на прожекторите.
        СТЕФАН: Тук само слънцето е прожектор. Това вече го казахме. Ще ни изпържи като мишки, ако ни види кожата. Има да цвърчим.
        ЮЛИЯ: Садист. (смее се)
(Пауза.)
        СТЕФАН: Малко трудно ще тренирам на Луната с този скафандър, но… Ако искаш можем да поиграем голф. И аз като командира на „Аполо-14” от 1971 г. съм си донесъл стикове за голф. А? Какво ще кажеш? Ще ударим ли по една топка. Заради ниската гравитация ще лети над 300 метра. Честно.

 

        Стефан отива до модула качва се по стълбичката, влиза. През това време Юлия се разхожда и се любува на Луната. Стефан излиза от модула. Още с подаването на главата му от люка, той протяга дясната си ръка, в която държи декоративна червена ябълка. В лявата се ръка носи стик за голф. Приближава се към Юлия.

 

        ЮЛИЯ: За какво ти е тази ябълка?
        СТЕФАН: Е с нея ще поиграем голф. Но топката, с която ще играем голф, ще бъде ябълката (изпъва ръката с ябълката пред лицето на Юлия). С теб сме в райската градина.
        ЮЛИЯ: О!
        СТЕФАН: О, да! Престави си, че не сме на Луната, а сме в райската градина. Ние сме първите мъж и жена тук.
        ЮЛИЯ: В райската градина!
        СТЕФАН: Ето сега ще запокитя ябълката, за да не ни изкушава нищо. (Стефан поставя ябълката на пода). Виж, какво става. Бааам (Удря ябълката със стика, запраща я зад кулисите) И я няма вече – хе-хе! Нали ти викам, заради ниската лунна гравитация ще лети над 300 метра. (пауза) И въпреки това предпочитам да играя голф на Земята. На морето. В някой черноморски курорт, да. (Пауза.)
        ЮЛИЯ: Екстра си е нашата Луна.
        СТЕФАН: Какво й е?
        ЮЛИЯ: Знаеш ли какви луни има други!
        СТЕФАН: Знам, да.
        ЮЛИЯ: От повечето луни, дето се въртят… около Юпитер, около Нептун примерно, изригват какви ли не гадости.
        СТЕФАН: Гейзери. Лава.
        ЮЛИЯ: Пък тук, на земната, така да се каже, да, на земната луна – едно действащо вулканче за цяр няма. Тишина, копеле. Можеш да се побъркаш от тая тишина.
        СТЕФАН: Оттук, ако цепим директно през космоса, най-близките следващи луни са Фобос и Деймос, на Марс луните…
        ЮЛИЯ: Някои даже не ги смятат за луни.
        СТЕФАН: Ами как да ги смятат, като на Фобос, ако кацнеш, ще тежиш, има няма, колкото една водка.
        ЮЛИЯ: Сто грама?
        СТЕФАН: Примерно. Голяма водка. Представяш ли си?
        ЮЛИЯ: Яко анорексия.
        СТЕФАН: Жалко, че няма водка.
        ЮЛИЯ: За случая шампанското е по-подходящо.
        СТЕФАН: Е, да. За събитие като нашето кацане на Луната (натъртва на „нашето”), много ясно, че шампанското е по подходящо.
        ЮЛИЯ: Естествено (пауза). Знаеш ли мисля си, че не сме интересни с такива отвлечени астрономически понятия. Пък луните на Юпитер, пък луните на Марс! Пък Фобос, пък Деймос! Трябва да говорим конкретни неща. Предметни.
        СТЕФАН: След 40 милиона години Марс щял да погълне Фобос.
        ЮЛИЯ: Няма да сме живи да го видим.
        СТЕФАН: Може да сме се преродили, бе. На мен един хороскопиер ми беше изчислил, че в предишния си живот съм водел монашеско съществуване. Така че не се знае в едно следващо прераждане какво ще стане.
        ЮЛИЯ: Пак с твойте простотии, значи, зодии… Дай да говорим конкретни неща. Предметни.
        СТЕФАН (неразбиращо повдига рамене): В смисъл?
        ЮЛИЯ: Като малка например се чудех какво значи това галактика. И си мислех, че нашата галактика е Слънчевата система, сиреч Слънцето с прилежащите му планети.
        СТЕФАН: Хе-хе-хе-хе-хе!
        ЮЛИЯ: Бях толкова боса, че не правех разлика между галактика и слънчева система. Добре че по „Дискавъри ченъл” веднъж една госпожа обясни нагледно. Ако си представим, обясни госпожата, че Слънцето е голямо колкото зрънце сол, то само със слънцата…
        СТЕФАН: Звездите.
        ЮЛИЯ: Слънцата.
        СТЕФАН: Звездите.
        ЮЛИЯ: „Слънцата” по ми харесва. По-предметно стои. Значи, ако си представим, че слънцето е голямо колкото зрънце сол, то само със слънцата от нашата галактика Млечния път може да се напълни басейн с олимпийски размери. Виж колко простичко е обяснено. И ти става ясно. А като си представиш всичките 400 милиарда слънца и слънчеви системи само в Млечния път.
        СТЕФАН: Сто милиарда са.
        ЮЛИЯ:Други казват, че са 200 милиарда. А, ходи ги брой, като си толкова отворен.
        СТЕФАН: Добре. Е, сега отивам да ги броя. Към 30 години ше ми трябват, за да преброя само до 1 милиард.
        ЮЛИЯ: Ами слънцата от останалите милиарди галактики?
        СТЕФАН: И планетите около тях.
        ЮЛИЯ: Ами луните около тях?
        СТЕФАН: Майко мила!
        ЮЛИЯ: Тъй като човек вероятно носи в себе си частичка от центъра на Вселената, може би затова иска да е център на Вселената. Обаче хич не е център на Вселената.
        СТЕФАН: Къде сме ние? Социологическо проучване на „Галъп” ще направиш още малко.
        ЮЛИЯ: Не бъди несериозен.
        СТЕФАН: Охо! Вземеш ли се насериозно, считай, че се отекла!
        ЮЛИЯ: Напротив. Не се ли вземеш насериозно, считай, че си отекъл!
        СТЕФАН: Добре, да приемем, че и двете са верни. Обаче в момента мен това хич не ме вълнува. В момента мозъкът ми е зает да си мисля какво би могло да стане досега на Луната, ако не бяха прекратили програмата през 1973 година…
        ЮЛИЯ: Престани с това „ако, ако”! Ако Ботев беше с каска…
        СТЕФАН: Ама не! Яд ме е. Сега вместо тук да ни чака цял лунен град, ние с теб трябва да почваме всичко отначало.
        ЮЛИЯ: И на Луната ще има град спокойно. И то не един град. И Луната ще се урбанизира. Не се безпокой.
        СТЕФАН: Не се безпокоя. Сателит е на Земята.
        ЮЛИЯ: Ние с теб ще дадем старта на цялата лунна урбанизация.
        СТЕФАН: Няма да е лесно!
        ЮЛИЯ: Е, вярно, гравитацията на Земята ни е направила с такива тела.
        СТЕФАН: Телата, добре. Телата ни са моделирани според земната гравитация, а душите?
        ЮЛИЯ: Не можа ли нещо по-тъпо да измислиш? „Душите”! Лигльо.
        СТЕФАН: Шегувам се, де.
        ЮЛИЯ: Не ми е до шегички.
        СТЕФАН: Слушам, мадам.
        ЮЛИЯ: Тук, на Луната, гравитацията е една шеста от земната. Една шеста от земното притегляне. Затова няма смисъл да ходиш. Телата ни такива, каквито са, вършат работа главно на Земята. На Луната най-добре да подскачаш (започва да подскача околовръст като кенгуру.)
        СТЕФАН: Ако останем на Луната, нашите питомци ще са с други тела.
        ЮЛИЯ: Нали това точно е целта.
        СТЕФАН: Кое?
        ЮЛИЯ: Ти не подозираше ли?
        СТЕФАН (повдига рамене): Кое?
        ЮЛИЯ: Оставането ни на Луната.
        СТЕФАН: О-с-т-а-в-а-н-е-т-о…
        ЮЛИЯ: Тук, да.
        СТЕФАН (сочи повърхността): На…
        ЮЛИЯ: На… Да! Така де.
        СТЕФАН (разтревожено): Как така?
        ЮЛИЯ: Вие мъжете сте със слаба психика, затова не ти беше казано, аз трябваше да я свърша тая работа. Е, олекна ми.
        СТЕФАН (почти истерично): Но как така? Чакай малко, аз…
        ЮЛИЯ: Да, да. Ти! Ние с теб сме с еднопосочен билет. Трябва да зачена от теб. И да отгледаме поколението си тук.
        СТЕФАН: Но… (пауза)
        ЮЛИЯ: Споко бе! Майтапя се.
        СТЕФАН: Значи се майтапеше все пак, а?
        ЮЛИЯ: Ми много ясно!
        СТЕФАН: А що казваш, че трябва да останем на Луната?
        ЮЛИЯ: Е, сега! Човек да не може да се пошегува ли...
        СТЕФАН: Шегичка, а?
        ЮЛИЯ: Аъ.
        СТЕФАН: Нали не ти беше до шегички.
        ЮЛИЯ: Ама ми стана изведнъж до шегички, да.
        СТЕФАН: Ах ти, красавица такава!
        ЮЛИЯ (очарована): О!
        СТЕФАН (подигравателно): О!
        ЮЛИЯ (като за поздрав): О!
        (От противоположната страна на сцената се появяват Втори мъж астронавт и Втора жена астронавт. И те са със скафандри.)
        СТЕФАН (като за поздрав): О! А ето ги и дубльорите.
        ВТОРИ МЪЖ АСТРОНАВТ: Здравейте. Как върви подготовката?
        ЮЛИЯ: Добре е, добре е.
        ГЛАСЪТ НА ИНСТРУКТОРКАТА (с електронно звучене, като от компютър): Добре, Добре. Достатъчно, достатъчно.
        (Инструкторката се появява на сцената, този път иззад лявата кулиса.)
        ИНСТРУКТОРКА (към групичката от четирима астронавти): Репетициите със скафандри се получават далеч по-качествено.

 

Юлия и Стефан излизат.

 

        ИНСТРУКТОРКА (към Втори мъж астронавт и Втора жена астронавт): Така. Да си припомним основните събития от дейността на човешката цивилизация на Луната.
        ВТОРА ЖЕНА АСТРОНАВТ: За първи път земен апарат каца на Луната на 3 февруари 1966. Това е съветската станиция „Луна-9”. Тя се прилунява в Океана на бурите. „Луна-9” е първият апарат, осъществил меко кацане в работно състояние на повърхността на друго небесно тяло. Тежал е 99 килограма. Предадени са 9 снимки, от които пет панорамни на Океана на бурите.
        ИНСТРУКТОРКА: Ето защо в чест на „Луна-9” избрахме и вие да кацнете там, в Океана на бурите.
        ВТОРИ МЪЖ АСТРОНАВТ: На 2 юни същата година на Луната каца и американският „Сървайър”.
        ИНСТРУКТОРКА: Кажете имената на първите хора, които стигат до лунна орбита, без обаче да кацат на Луната.
        ВТОРА ЖЕНА АСТРОНАВТ: Това са космонавтите от „Аполо-8” – Франк Борман, Джеймс Ловъл, Уилям Андерс.
        ИНСТРУКТОРКА: Годината е?
        ВТОРА ЖЕНА АСТРОНАВТ: Шейсет и осма.
        ВТОРИ МЪЖ АСТРОНАВТ: Съответно те първи виждат и тъмната й страна.
        ИНСТРУКТОРКА: Така. И предупреждавам! За никакви извънземни, които уж били срещнали „Аполо-8”, да не съм чула!
        ВТОРА ЖЕНА АСТРОНАВТ: Космонавтите от „Аполо-10” пък се спускат на 14 километра над лунната повърхност.
        ИНСТРУКТОРКА: Същинската първа мисия до лунната повърхност?
        ВТОРА ЖЕНА АСТРОНАВТ: „Аполо-11”.
        ИНСТРУКТОРКА (дръзновено): „Аполо-11”! (пауза) На 20 юли 1969 година! Нийл Армстронг (пауза), Едуин Олдрин (пауза), Майкъл Колинс (пауза) са героите.
        ВТОРИ МЪЖ АСТРОНАВТ: След първите пет минути при следващата мисия, „Аполо-12”, телевизионната камера се разваля заради слънчевата радиация и не успява да излъчва от Луната. Пустата му зона на Ван Алън!

 

Стефан и Юлия влизат.

 

        СТЕФАН: Пустият му пояс на Ван Алън! Пустият му радиационен пояс, братче! Точно така! (Запява):

    При пояса Ван Алън
    вилнее смъртоносна хала.
    При пояса Ван Алън
    Вилнее радииияяц...

        ИНСТРУКТОРКА (прекъсва го): Да. Но едва ли това, че телевизионната камера се разваля заради слънчевата радиация е най-важното. Това са някакви конспиративни намеци!
        ВТОРИ МЪЖ АСТРОНАВТ: Е, да (пауза).
        ИНСТРУКТОРКА: По-нататък?
        ВТОРИ МЪЖ АСТРОНАВТ: „Аполо-13” за малко не става фаталната мисия. В смисъл такъв, че гръмва кислороден резервоар и едва се прибират живи, след като обикалят Луната. Така и не кацат на Луната тогава.
        ВТОРА ЖЕНА АСТРОНАВТ: Не кацат, но за сметка на това космвонавтите от следващите мисии даже шофират автомобил на Луната. Екипажът на „Аполо-15” изминава с лунния роувър 27 километра по лунната повърхност.
        ВТОРИ МЪЖ АСТРОНАВТ: А пък при последната мисия, „Аполо-17” космонавтите изминават по 35 километра на ден с роувъра. Не е малко. И дотук. Всичко приключва.
        ИНСТРУКТОРКА: Така. Ами това е, общо взето. След като години по-късно наши сонди сканираха цялата лунна повърхност и откриха, че на Луната има лед, на вас се пада честта да подготвите почвата за първата база на нашия естествен спътник и първата площадка. Значи за 3 години общо 6 експедиции кацат на Луната. 12 души са стъпвали на лунната повърхност. Командирът на „Аполо-17” Юджийн Сърнан, последният засега стоял на Луната, казва за чувството, което човек изпитва горе: „Прекрасно е. Един от най-великите моменти в моя живот. Представете си само – стоиш на чуждо космическо тяло. Знаеш, че никой преди теб не е стъпвал там, където ти вървиш!” (пауза) Е, вие съвсем скоро ще го изпитате това прекрасно чувство да стоите на чуждо космическо тяло. (Пауза.) Пък ако стане нещо... да не забравяме все пак на колко километра от планетата Земя е нейният сателит – небесното тяло, наречено Луна... Та ако телемостът... връзката се скапе, ще пуснем записа, който снимахме миналата седмица. Трябва да сме подготвени за всякакви изненади. Между другото идеята на ръководителя на полета да снимаме предварително тук на Земята, в киностудиото, че сте кацнали на Луната, беше много добра. Ако случайно нещо не е наред, пускаме записа и готово.
        ВТОРА ЖЕНА АСТРОНАВТ (недоумяващо): Но няма да е истинско.
        ИНСТРУКТОРКА: Важното е да не разочароваме вперените във вас погледи. Милиарди човешки погледи! Знаете ли какво евентуално би означавало това? Не можем да разпердушинваме въжделенията на толкова много хора. (Повишава тон.) Не може! Ясна ли съм?
        СТЕФАН, ЮЛИЯ, ВТОРА ЖЕНА АСТРОНАВТ, ВТОРИ МЪЖ АСТРОНАВТ (в един глас): Тъй вярно!
        ИНСТРУКТОРКА: Ами, в общи линии това е. Време е вече за полета.

 

ТЪМНИНА

 

        РЪКОВОДИТЕЛ НА ПОЛЕТА (в пълен мрак гласът му): Пускане на главния двигател! Всички двигатели работят! (боботене на ракетни двигатели, бавно отброяване) 10, 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1, 0! Старт на ракетата „Уран” с лунния „Ястреб”. (Звук от летяща ракета). Трийсет минути от старта.
        (Гласовете на Стефан и Юлия от радиостанцията, с характерното припукване.)
        СТЕФАН (глас): „Меркурий-18” се отделя.
        ЮЛИЯ (глас): Вече сме в открития космос.
        (Звук от свистене на приближаващ се и отдалечаващ се космически кораб.)
        СТЕФАН (глас): Колко остава до Луната?
        ЮЛИЯ (глас): Изминаваме почти триста и петдесет хилядния километър. Остават още около 30 000 км. до Луната. След малко кацаме.
        СТЕФАН (глас): Безброй кратери виждаме в илюминатора.
        РЪКОВОДИТЕЛ НА ПОЛЕТА (глас): Готови за кацане!
        ЮЛИЯ (глас): Прието! Готови за кацане!

 

Звук от кацане [прилуняване].

 

        СТЕФАН (глас): Стоп машини!
        РЪКОВОДИТЕЛ НА ПОЛЕТА (глас): „Ястреб”, виждаме те долу.
        ЮЛИЯ (глас): Тук база „Океан на бурите”. „Ястреб” е прилунèн!

 

 

Четвърта картина

 

        Лунна повърхност. Но този път Земята не се вижда. На предишното нейно място в дъното на сцената има черен фон. Лунният модул сега е отдясно. Петър и Мая, в скафандри, слизат, обхождат сцената. Спират. С гръб към публиката се взират в дъното на сцената. Няма я Земята.

 

        СТЕФАН (шепнешком): Ох, това не беше предвидено – да я няма Земята на хоризонта. Защо тогава толкова го репетирахме? Като я няма Земята на хоризонта, как сега ще си произнесем репликите?
        ЮЛИЯ (шепнешком): Е ми как, как. Ще я чакаме да изгрее иззад хоризонта. А дотогава ще говорим други неща... Ще импровизираме.
        СТЕФАН (провиква се): Най-после модулът е прилунèн. (Запява):

    На лунната повърхност
    да кацна имах дързост!
    Да кацна имах дързост
    на лунната повърхност!

        ЮЛИЯ (шепнешком): Не са ти хубави римите.
        СТЕФАН (шепнешком): Аз не съм поет, а астронавт!
        ЮЛИЯ: Когато ходех на хор като дете, нали знаеш коя песничка пеехме (запява силно):

    Полита днес ракета
    към бялата Луна,
    от нашата планета
    тя носи топлина.

     

    Ще кацнем там, а скоро
    и град ще построим
    ще дойдат много хора
    в този Лунен Рим.

     

    От него ще потеглят
    свръхсмели същества –
    Вселената ще впрегнем
    със земната си власт!

        СТЕФАН (провиква се): Да живее Лунният Рим, който ние с Юлия ще изградим.
        ЮЛИЯ: Знаеш ли за колко много работи можем да си говорим ние с теб сега?
        СТЕФАН: За каквото се сетим.
        ЮЛИЯ: Абсолютно. Ето я там... (сочи към дъното на сцената, където би трябвало да изгрее Земята.) Тоест след малко ще изгрее цялата ни сфера на познание.
        СТЕФАН: На каквато си искаме тема можем да говорим.
        ЮЛИЯ: Ние сме над нещата! Въобще можем да направим обзор на всички по-пищни изражения на земната култура.
        СТЕФАН: Но вече от дистанцията на външни наблюдатели.
        ЮЛИЯ: Отгоре!
        СТЕФАН: Все да си отгоре.
        ЮЛИЯ: Ами да. Отгоре – пирамидите в Мексико, Тибет, Египет. Китайската стена, покорителите на Еверест. Валсът, рап музиката, Овидий и Вазов; Бетховен, Лунната соната, препълнените стадиони с хиляди фенове.
        СТЕФАН: Долу сега им е екстра. Представяш ли колко стадиони са препълнени, колко състезания има?
        ЮЛИЯ: Да. И ни дават по видеостените на стадионите и по площадите.
        СТЕФАН: Абе, зависи.
        ЮЛИЯ: Можем и да си говорим за изобразителното изкуство, интернет, дрогите, за сезоните на Земята, гледани от Луната; можем да обсъждаме и посрещането на Нова година – колко пъти – във всеки часови пояс...
        СТЕФАН: Да си спомня как примерно ме е валял дъжд, докато съм изпращал момичето, в което съм бил влюбен. Въобще за…
        ЮЛИЯ: …присъствието на земните религии, географското им разположение; свободната любов, битниците, хипарията, сектите.
        СТЕФАН: Абе за всичко.
        ЮЛИЯ: Абсолютно. Сега някъде по Земята е люта зима. Едни са затрупани от сняг и преспи, много снегорини.
        СТЕФАН: Другаде пък е жежко лято и слънцето ги пече до откат. Карнавалът в Рио. Големите школи по самба.
        ЮЛИЯ: Ех, дихотомии, дихотомии.
        СТЕФАН: Глобализацията се вижда много по-добре от Луната. И в същото време сега се сещам как се опитваме да правим голямо изкуство, световно... Но колкото и да е велико за сферичното аквариумче – планетката, в която сме поместени, Земята, какво изкуство е това на фона на чудовищно огромния ни Млечен път с милиардите му там слънца и милиардите слънчеви системи, на фона на милиардите останали галактики, на фона на които нашата звезда, слънцето [около него се въртим, да] не е дори троха, какво остава за голямото ни така наречено изкуство?
        ЮЛИЯ: За нас то ще си остане голямо изкуство. Просто защото сме малки. (пауза) Знаеш ли, имах една приятелка от детския хор. Илияна. По едно време беше станала сервитьорка на морето. Но тъй и не прекъснахме контакта си. Дори, като ме приеха във вонновъздушното училище и после като станах астронавтка, продължавахме да се виждаме. Илияна много се интересуваше от космоса. Тя прави най-вкусните гевречета на света. Чак им усещам и тук аромата, като се сетя. Толкова са вкусни. Надявам се, че Илияна сега ни гледа по телевизията. Илияна, здравей! (Маха с ръка за поздрав.) Всъщност ти, Илияна, ме запали по астронавтиката.
        СТЕФАН: Сериозно?
        ЮЛИЯ: Да.
        СТЕФАН: Това пък не го знаех.
        ЮЛИЯ: Тя много искаше да стане астронавт. Но…
        СТЕФАН: Съдба. Като му го няма записано в хороскопа на човека, ако ще…
        ЮЛИЯ: Ти с твоите зодиаци… Ясен си ми.

 

(Пауза) Разхождат се по сцената.

 

        СТЕФАН: Искаш ли да се оженим? И ще влезем в рекордите на Гинес като първите хора, които са се венчали на Луната.
        ЮЛИЯ (шепне му): Прекаляваш с импровизациите. (обръща се към публиката, усмихвайки се сконфузено, вика) Уважаеми зрители, моля не взимайте на сериозно Стефан!
        СТЕФАН: Знам. Не… Така просто ми хрумна. Вярно е, семейни сме и двамата. Но по този начин ще докажем, че наистина сме се откъснали от планетата Земя, от порядките на онази там топка в дъното (понечва да посочи, но Земята я няма). Уф. Извинявай, май не мога да импровизирам... Уф! Абе! (ядосано изведнъж). Откъде пък накъде да се придържаме към сценария? Писна ми. Ше си карам по моя сценарий. Е, Юлия, дори да не се венчаем с теб сега, и да не влезем в рекордите на Гинес като първите хора, които са сключили брак на Луната, ние вече си завоювахме място в книгата на рекордите като единствените хора въобще, кацали някога на Луната. (Стефан заема тържествена изпъчена поза; провиква се.) Уважаеми, земяни, как мислите, дали ние с Юлия сме първите хора, кацнали на Луната-ата? (Ехо.) Ами ако кацането от 1969-а е било измама-мама... (Ехо.) Ей, така, наистина само филм от режисьора Стенли Кубрик, за да се повдигне духът на човечеството-ечеството... (Ехо.) Да! (Стефан изпада в транс и вика): Ние с Юлия сме първите хора на Луната! Ние с Юлия сме първите хора на Луната! Ние сме първите хора на Луната! Ние сме...
        ИНСТРУКТОРКА (глас със стържещо електронно звучене): Стефан! Стефан, заради теб бяхме принудени да спрем живото предаване. Добре че сигналът от Луната пристига със закъснение. И ние го излъчваме от своя страна със закъснение, за да можем да отреагираме. Какви са тези глупости, Стефан?! Принудени сме да пуснем записа от студиото.

 

Спуска се платно.

 

 

Пета картина

 

        Полумрак. Екран. (платно.) На него се прожектира запис от същия декор като в четвърта картина. Астронавтите водят разговор, който е съвсем в реда на нещата и порядките.

 

        На екрана: СТЕФАН (стои мирно в средата на сцената; патетично): Отново малка крачка за човека…
        На екрана: ЮЛИЯ: …и отново огромен скок за човечеството!
        На екрана: СТЕФАН: Най-после модулът е прилунèн. Горди сме, че толкова години след 1972-ра, отново сме на Луната. (навежда се, взима пръст [песъчинки] от сцената. Стрива ги между палеца и показалеца си, повдига ръката пред очите си, оставя пръстта да се стича през пръстите му): Това не е земя. Това е луна.
        На екрана: ЮЛИЯ: Пръст от луната.
        На екрана: СТЕФАН: Луна!
        На екрана: ЮЛИЯ: Мирише сигурно на барут. Нали ни учиха, че повърхността на Луната мирише на барут.
        На екрана: СТЕФАН: Но няма как сега да я помиришем.
        На екрана: ЮЛИЯ: Е да.
        На екрана: СТЕФАН: Заради скафандрите. Ще я помиришем, като се върнем, Луната (вади от джоба си чук, навежда се, започва да удря с него по сцената, все едно кърти, и откъртва скален къс; вдига го на височината на очите си, след което го поставя в пликчето за пробите, което междувременно Юлия е извадила и държи с двете си ръце. Следват още две-три откъртвания и поставяния на лунните късове в пликчето. После Стефан прибира чука; обръща се към публиката в залата и патетично изговаря): Ние, новодошлите на Луната за първи път след толкова години, след последния полет на „Аполо-17”, сърдечно ви поздравяваме. За нас е особена чест, че сме първите хора на Луната от 1972 година насам (пауза). Уважаеми дами и господа, нека приветстваме първата жена, стъпила на Луната. Юлия (пауза), ти си първата жена, която се намира върху възпяваната от милиони поети Луна (пауза).
        Юлия прави тур за овации. На фона на тържествена музика дефилира около минута. (Екранът, на който е прожектирана горната картина се вдига.)

 

 

Шеста картина

 

        Лунната повърхност с пейзаж като от пета картина, но екранът го няма. Земята не се вижда. Модулът е отдясно. Стефан и Юлия кръстосват със скафандри из сцената.

 

        ЮЛИЯ (крещи): Луд ли си! Луд ли си, бе?! Абе! Спряха излъчването заради теб. Изперка ли? Смахна ли се? Какво ти стана изведнъж? Сега какво ще правим? Как можа да кажеш, че ние сме първите и че кацането от 1969-та било филм от Кубрик?!
        СТЕФАН (крещи): Ей, така! Наистина е само филм от режисьора Стенли Кубрик...
        ЮЛИЯ (прекъсва го, крещейки): Не ми говори! Ти си луд, луд!
        СТЕФАН (крещи): ...за да се повдигне духът на човечеството.
        ЮЛИЯ (плаче): Как можа да ни издъниш така, как можа, как можа (Хлипа и почва да го удря). Затова ли толкова се подготвяхме? Затова ли, тъпо копеле? Сега няма да ни върнат обратно. Край, край! Ние сме мъртви.
        СТЕФАН: Аз говоря истината!
        ЮЛИЯ (крещи): Какво ми дреме, какво говориш ти, важното е, че се издъни. Как можа?! Защо, защо? Вече сме извън борда. Ааааау! Ааааааааааааууу (Побягва.)
        СТЕФАН: Къде тръгна?!

 

Юлия не му отговаря. Стефан побягва след нея. Настига я. Разтърсва я.

 

        СТЕФАН: Къде тръгна?! ЮЛИЯ: Махай се нещастник! Тъпо, самовлюбено копеле! СТЕФАН: Къде тръгна?! ЮЛИЯ: Където си искам. Тъпак! Нещастник. Ха-ха. (засмива се, почва да се тресе от смях.) Отивам да търся роувърите, тъпако! СТЕФАН: Луда ли си? Не бъди безразсъдна. ЮЛИЯ: Не съм безразсъдна, реалистка съм, тъпо копеле. Какво друго ми остава? Ти си безразсъдният! Ти, като си фантазираш, че на Луната не е кацано. Да бе, да! Първите сме били! Поздравления от речи на 50 президенти на електролитен запис са изпратили предшественицте ни. Много добре знаеш и че на 45 държави са им носени знамената на Луната... Скулптурата „Падналият космонавт” също е на Луната. Ще я потърся. Ще ти докажа и като открия някой от роувърите, че не сме първите. А за най-яката находка на цялата програма „Аполо” се смята така нареченият Камък на Сътворението. Приема се, че той е от първичната лунна кора. Сега ще намеря и роувърите, дето са ги изоставили преди да отлетят обратно към Земята през седемдесет и втора. СТЕФАН: Отлетели са… Грънци! Ударна доза мисии и изведнъж… Цръц! Или затова, че на нито една от почти трийсетте хиляди снимки уж от Луната, с висока резолюция, няма звезди... Хайде Армстронг е извън модула към 3 часа, тези от „Аполо-17” обаче са 22 часа извън модула. Радиацията ще ги направи на гъз. И със скафандри – от тия старите – и без скафандри… (запява):

    При пояса Ван Алън
    вилнее радиационна хала.
    И без съвременен скафандър
    ще вехнеш като олеандър!

        ЮЛИЯ: Побърканяк! Кукуригалник! Аааау, ааау, как можах да дойда с тоя смахнат лунатик на Луната?! Как, бе, как?! (побягва) Как можах? (ехо) ах, ах, ах, ах, ах...
        Юлия излиза.
        Стефан тръгва след нея. Викайки Юлия, излиза и Стефан; чува му се гласът, който все повече се отдалечава:
        СТЕФАН (глас): Юлия, Юлия, Юлия, Юлия, Юлия, Юлия...

 

З   А    В    Е    С   А

 

 

 

ЧАСТ II

 

Седма картина

 

        Полумрак. Екран. (Платно.) На него се прожектира запис от същия декор като в шеста картина. Настроението в записа, който тече на екрана, е абсолютно спокойно, то контрастира със страстите, разгорели се между Юлия и Стефан на сцената преди малко. А именно:

        На екрана: ЮЛИЯ: Мечтата ни се сбъдна!
        На екрана: СТЕФАН: Да стъпим на Луната! (пауза.) Знаеш ли какво се сетих?
        На екрана: ЮЛИЯ: Не.
        На екрана: СТЕФАН: Като малък се увличах доста по мистиката. Ваканциите ги карах все в едно планинско селце в България. При баба и дядо. И там правех следното упражнение: На Нова година, да речем, преситен от трапезата, излизах на двора. В студената зимна нощ…
        На екрана: ЮЛИЯ: С боцкащ бузите въздух.
        На екрана: СТЕФАН: Да. В студената зимна нощ се взирах в Луната.
        На екрана: ЮЛИЯ: И?
        На екрана: СТЕФАН: И си представях, че се намирам на Луната. И се гледам оттам. Прокарвах мислена нишка от Луната – където си представяш, че си – до мястото, където си в действителност. Така се научаваш да виждаш себе си отстрани.
        На екрана: ЮЛИЯ: Отгоре.
        На екрана: СТЕФАН: Отвсякъде.
        На екрана: ЮЛИЯ: Отвсякъде?

 

ТЪМНИНА.

 

 

Осма картина

 

        Тъмнина. Гласове. Шумотевица.

 

        РЪКОВОДИТЕЛ НА ПОЛЕТА (глас): Колко е дълъг резервният запис?
        ИНСТРУКТОРКА (глас): Няма проблем, достатъчно дълъг е.
        РЪКОВОДИТЕЛ НА ПОЛЕТА (глас): Дано. Продължавайте да излъчвате записа от студиото.
        ИНСТРУКТОРКА (глас): Продължаваме да излъчваме записа от студиото!
        Светлина. Команден център, екранът го няма.
        РЪКОВОДИТЕЛ НА ПОЛЕТА (истерично): Какво стана там, бе?! Онзи изведнъж съвсем изперка (говори бързо). Съвсем изперка! Какво става, бе? Смахна се изневиделица! Как можа да провали мисията?! Недопустимо е това, разбирате ли? Абсурд! Не, не! Няма да го допусна това! В никакъв случай няма да го допусна! Трябва да е ясно, няма да позволя да провалим замисъла – да сме пак на Луната! Завръщането на Луната! (пауза) Кой му провеждаше тестовете?
        ИНСТРУКТОРКА: Доктор Марая Иванов.
        РЪКОВОДИТЕЛ НА ПОЛЕТА: Да се яви незабавно!
        ИНСТРУКТОРКА: Да, да, знаехме, че това ще питате. Тук е докторката.

 

Влиза ЛЕКАРКА (стресната)

 

        РЪКОВОДИТЕЛ НА ПОЛЕТА: Докторе, не можахте ли да предвидите какво ще се получи?
        ЛЕКАРКА: Беше най-добрият във випуска, най-здравият, най-подготвеният. Изключително хладнокръвие демонстрира във всички тестове и проби. Явно от малък се е готвил за тази ренегатска мисия. Изглежда, че го е таял твърде умело в себе си – това в крайна сметка сега изпортване. Което, както видяхте, стана буквално от нищото.
        РЪКОВОДИТЕЛ НА ПОЛЕТА: Не ме вълнува какъв е бил, колко добър и прочее! Да се заповяда на старши лейтенант Юлия да не допуска майор Стефан обратно на земната територия. Ще рече – до модула! Прилунèният модул, дами и господа, в момента е земното посолство на Луната. Не можем да си позволим наш посланик, какъвто е майор Стефан, да не изпълнява изискванията на Земята! И точка. Отлъчвам го! (крещи) Отлъчвам го, отлъчвам го, отлъчвам го. Анатема! (ехо)
        ИНСТРУКТОРКА: Не спирайте записа.

 

Спуска се екран.

 

 

Девета картина

 

        Полумрак. Екран. (платно) На него се прожектира запис от същия декор като в седма картина. Астронавтите водят разговор, който е съвсем в реда на нещата и порядките.
        На екрана тече ортодоксалният запис:

 

        На екрана: ЮЛИЯ: Ние с теб сме селенографи.
        На екрана: СТЕФАН: Селенограф значи географ. Но на Луната, а?
        На екрана: ЮЛИЯ: Да. Ние ще продължим Великите селенографски открития на предишните 12 души, кацнали на Луната!
        На екрана: СТЕФАН: Внимавай! (смее се.) Луната много действа на жените.
        На екрана: ЮЛИЯ: Така си мислиш ти. И на мъжете действа не по-малко.
        На екрана: СТЕФАН: Няма я тук земната атмосфера да ни пази със силата на 4 метрова бетонна стена. Но я има гравитацията на Луната например! Виж колко е интересно – гравитацията на Луната поддържа оста на Земята под наклон 23 градуса. В същото време, заради липса на стабилизатор, Марс се върти като изоглавен. Без точно този ъгъл, под който Луната стабилизира Земята, нямаше да ги има познатите ни сезони, нямаше да има вода на планетата.
        На екрана: ЮЛИЯ: Зависим изцяло от Луната, тя регулира стабилния климат.
        На екрана: СТЕФАН: Луната много влияе на течностите в човека, аз лунни диети правех навремето. Влияе и на гроздето, и на приливите, и на отливите. Ох, представи си сега да сме на морето, коктейли, голф. Ех, веднъж да се върна... (пауза.) Малко трудно ще тренирам на Луната с този скафандър, но… Я да видя и тук как ще е. И аз като командира на „Аполо-14” от 1971 г. съм си донесъл стикове за голф. А? Какво ще кажеш? Ще ударим ли по една топка. Заради ниската гравитация ще лети над 300 метра. Честно.

 

        И на записа, излъчван на екрана, Стефан отива до модула качва се по стълбичката, влиза. През това време Юлия се разхожда и се любува на Луната. Стефан излиза от модула. Още с подаването на главата му от люка, той протяга дясната си ръка, в която държи декоративна червена ябълка. В лявата се ръка носи стик за голф. Приближава се към Юлия.

 

        На екрана: ЮЛИЯ: За какво ти е тази ябълка?
        На екрана: СТЕФАН: Е с нея ще поиграем голф. Но топката, с която ще играем голф, ще бъде ябълката (изпъва ръката с ябълката пред лицето на Юлия). С теб сме в райската градина.
        На екрана: ЮЛИЯ: О!
        На екрана: СТЕФАН: О, да! Престави си, че не сме на Луната, а сме в райската градина. Ние сме първите мъж и жена тук.
        На екрана: ЮЛИЯ: В райската градина!
        На екрана: СТЕФАН: Ето сега ще запокитя ябълката, за да не ни изкушава нищо. (Стефан поставя ябълката на повърхността). Виж, какво става. Бааам (Удря ябълката със стика, запраща я извън полезрението) И я няма вече – хе-хе! Нали ти викам, заради ниската лунна гравитация ще лети над 300 метра. (пауза) И въпреки това предпочитам да играя голф на Земята. На морето. В някой черноморски курорт, да.

 

(Пауза)

 

        На екрана: ЮЛИЯ: Екстра си е нашата Луна.
        На екрана: СТЕФАН: Какво й е?
        На екрана: ЮЛИЯ: Знаеш ли какви луни има други!
        На екрана: СТЕФАН: Знам, да.
        На екрана: ЮЛИЯ: От повечето луни, дето се въртят… около Юпитер, около Нептун примерно, изригват какви ли не...
        На екрана: СТЕФАН: Гейзери. Лава.
        На екрана: ЮЛИЯ: Къде ли отива човек след смъртта? Едва ли на Луната. Едва ли на нашата Луна. (пауза) Отивам зад хълма (Юлия излиза)

 

(екранът, на който е прожектирана горната картина се вдига.)

 

 

Десета картина

 

        Юлия е сама на сцената. Лунен пейзаж. Модулът го няма.
        Получава заповедта по радиостанцията.

 

        ИНСТРУКТОРКАТА (глас): Юлия, ти добре тръгна да търсиш роувърите, изоставени при мисиите на „Аполо” през ХХ век, но те са далеч от сегашното ти местоположение И скулптурата „Падналият астронавт” е далеч... (пауза) И така! Чуваш ли ме добре?
        ЮЛИЯ: Слушам ви, мадам!
        ИНСТРУКТОРКАТА (глас): Сега! Старши лейтенант Юлия, поради непредвидени форсмажорни обстоятелства се налага да отстраниш майор Стефан!
        Тук Юлия води два разговора едновременно – със себе си и с ИНСТРУКТОРКАТА:
        ЮЛИЯ (дръзновено): Тъй вярно, мадам! ПАК ЮЛИЯ (полугласно към себе си): Колко ли ще ме презира Стефан?
        ИНСТРУКТОРКАТА (глас): Той е заплаха както за националната, така и за глобалната сигурност на нашата красива синя планета!
        ЮЛИЯ (дръзновено): Разбрано, мадам! ПАК ЮЛИЯ (полугласно към себе си): Уф ега си дилемата! Защо това трябваше да се случи сега?
        ИНСТРУКТОРКАТА (глас): Бъди така добра да изпълниш заповедтта. Ясна ли съм?
        ЮЛИЯ (дръзновено): Тъй вярно, мадам! ПАК ЮЛИЯ (полугласно към себе си): Затова ли се готвихме толкова, да му се невиди, затова ли, бе?
        ИНСТРУКТОРКАТА (глас): Сега се върни бързо при модула и стани героиня! Отстрани Стефан!
        ЮЛИЯ (дръзновено): Разбрано, мадам! ПАК ЮЛИЯ (полугласно към себе си): Наистина ще трябва да отстраня Стефан, господи. (Юлия започва да се разхожда из сцената, разкъсвана от дилемата) Стефан ми е симпатичен, дори бих казала много симпатичен, но едновременно с това имам дълг към земното статукво. Клела съм се в статуквото на Земята. Ако го отстраня, тоест убия, както искат от мен, ще е зле. Ако и двамата останем на Луната, пак ще е зле – не можем да стоим вечно тук. Ако и двамата се върнем, пак ще е зле – мен ще накажат, а Стефан ще бъде отстранен от някой друг. Абе, не му ли е ясно на Стефан, че след като бъде отстранен – от мен или от друг – той вече няма да съществува. (пауза.) Какво ме интересува, че досега ние, хората, не сме кацали на Луната? И въобше какво си въобразява, че ще постигне Стефан? На Земята вече излъчват резервния запис, който предварително заснехме. Никой не го гледа какво прави в момента Стефан на Луната! Никой не може да го чуе! Той не съществува, щом го няма по телевизора!(затананиква си): По телевизора, по телевизора, по телевизора! (Ехо.) ...изора...изора.

 

 

Единайста картина

 

        Спуска се екран. (платно) На него се прожектира запис от същия декор като в девета картина. Юлия е сама на екрана:

 

        На екрана: ЮЛИЯ: Не бъди глупава Юлия, казват ми – можеш да се превърнеш в героиня. Да мога да се превърна в героиня, но героиня за статуквото. (пауза) Абе, наистина ли не му е ясно, че ще бъде заличен? (пауза.) Ето, да допуснем за миг, че твърдението на Стефан, че на Луната досега не е кацано, са истина. Да го допуснем. (пауза.) Но системата на повечето места по Земята е такава, че ако държиш да говориш истината, трябва да се примириш с имиджа на луд човек. Или говориш истината и преглъщаш гордостта си, че оттук-насетне в официалното обществено пространство минаваш за хахо, или си оставаш роб. Туйто. Рано или късно ще се наложи да избираш.

 

Стефан влиза.

 

        На екрана: СТЕФАН (запъхтяно): Уф. Най-после те открих. Нали не мислеше, че можеш да ми избягаш?
        На екрана: ЮЛИЯ: Махай се, тъпако!
        На екрана: СТЕФАН: Защо изведнъж се скапа. Какво толкова? Радвай се! Кога друг път ще кацнеш на Луната? Ако искаш ела при модула, ако искаш не идвай! Нищо не намери нали, никакви роувъри? Ха-ха, знаех си. Хайде, хайде, чакам те при модула! (Запява):

    На лунната повърхност
    да кацна имах дързост!
    Да кацна имах дързост
    на лунната повърхност!

     

    И няма хич да бързвам
    обратно да се връщам!
    Обратно да се връщам
    няма да избързвам!

        Стефан тича весело по сцената, ту излиза от кадър, ту влиза в кадър.
        На екрана: ЮЛИЯ (в близък план, на себе си): Колко свободен изглежда Стефан... Да! Колко освободèн! (Застива в усмивка – излъчвана в едър план на екрана.)

 

 

Дванайста картина

 

        На сцената пред екрана, на който е застинала в усмивка Юлия, излизат РЪКОВОДИТЕЛ НА ПОЛЕТА, ИНСТРУКТОРКА и ЛЕКАРКА.

 

        РЪКОВОДИТЕЛ ПОЛЕТА (вторачен в екрана, където Юлия е застинала в усмивка в едър план): Добре че истинското пряко предаване го гледаме само ние тук, в командния център, а за милиардите зрители сме пуснали записа... Иначе, представям си, какво щеше да стане.
        ЛЕКАРКА: Ужас.

 

        РЪКОВОДИТЕЛ НА ПОЛЕТА, ИНСТРУКТОРКА, ЛЕКАРКА са на сцената и гледат екран, където Юлия е все така застинала в усмивка в едър план:

 

        РЪКОВОДИТЕЛ НА ПОЛЕТА (сочи екрана): Старши лейтенант Юлия да не би да е влюбена в майор Стефан?
        ИНСТРУКТОРКА: Колебае се.
        РЪКОВОДИТЕЛ НА ПОЛЕТА: Какво значи „колебае се”! Старши лейтенанант Юлия трябваше да изпълни заповедтта и да отстрани майор Стефан. Веднъж вече, струва ми се, заповядах да не се допуска майор Стефан обратно на земната територия. Ще рече – до модула! Заповядах ли?
        ИНСТРУКТОРКА: Тъй вярно!
        РЪКОВОДИТЕЛ НА ПОЛЕТА: Но виж че старши лейтенант Юлия нищо не прави!
        ИНСТРУКТОРКА: Ще го направи, ще го отстрани!
        ЛЕКАРКА: Трябва за всеки случай да всеем раздор. Разделяй и владей!
        РЪКОВОДИТЕЛ НА ПОЛЕТА: Именно! Старо правило.
        ЛЕКАРКА: Divide et impera! Разделяй и владей!
        РЪКОВОДИТЕЛ НА ПОЛЕТА: Разделяй и владей! Divide et impera! На този принцип се крепи животът.
        ИНСТРУКТОРКА: Но как ще ги разделим?

 

(Пауза.)

 

        РЪКОВОДИТЕЛ НА ПОЛЕТА: Доведете дъщеря й.
        ИНСТРУКТОРКА: Слушам!
        РЪКОВОДИТЕЛ НА ПОЛЕТА (потрива доволно ръце): Децата винаги са били причина за война.
        ЛЕКАРКА: Точно така!
        РЪКОВОДИТЕЛ ПОЛЕТА: Нека продължава да си тече предварителния запис за пред милиардите телевизионни зрители. Ако си мислят тези хубостници Стефан и Юлия, че някой друг ги гледа освен нас... Ха-ха-ха.
        ЛЕКАРКА: Какви хубостници излязоха само, да.
        ИНСТРУКТОРКА: Имах големи очаквания за Стефан, а той пък такъв глупак да се окаже...

 

        РЪКОВОДИТЕЛ НА ПОЛЕТА, ИНСТРУКТОРКА, ЛЕКАРКА са на сцената и гледат екрана, на който застиналото в усмивка в едър план лице на Юлия се сменя с с лицето в едър план на Стефан:
        На екрана: СТЕФАН (в едър план): Юлия, повярвай ми, не съм луд. Съзнателно чаках този миг, да кацна на Луната. Сега наистина съм доволен, че съм свободен, за да се опълча на системата. Те ще очакват от мен точно в този момент да изкрещя: „Свободен съм!”, да си сваля скафандъра и геройски да умра. Но предполагам, че това няма никога да бъде излъчено. Не ни дават в реално време. Да не съм луд да си свалям скафандъра, след като знам, че няма да го дадат по телевизията. Ще кажат след време, че по съвсем друга причини… съм… Просто ще изчезна. Да! (подскача наляво-надясно.)
        РЪКОВОДИТЕЛ ПОЛЕТА (гледайки екрана): Ох, представям си ако и милиардите зрители гледаха истинското пряко предаване...
        ИНСТРУКТОРКА: Да, голяма каша щяхме да забъркаме, ако точно тези скандални кадри (сочи екрана) в момента давахме по телевизията, а не излъчвахме записа.

 

        РЪКОВОДИТЕЛ НА ПОЛЕТА, ИНСТРУКТОРКА, ЛЕКАРКА остават все така на сцената пред екрана, докато:
        На екрана: СТЕФАН: Юлия, аз говоря истината! Ние сме първите на Луната.
        На екрана: ЮЛИЯ: Цели сайтове има, които опровергават подобна налудна теория!
        На екрана: СТЕФАН: Да, но и цели сайтове има, които разкриват как не кой да е, а режисьорът Стенли Кубрик е заснел уж първото кацане на Луната през 69-та.
        На екрана: ЮЛИЯ: Как ще го докажеш?
        На екрана: СТЕФАН: Защо пък аз да доказвам? Нека тези, които твърдят, че са кацали на Луната, нека те докажат, че са се прилунавяли. Обаче не им стиска. Тяхното е налудна теория, не моето.
        На екрана: ЮЛИЯ: Да бе, да.
        На екрана: СТЕФАН: Не, аз много рядко прилагам обичайните аргументи на невярващите, че на Луната е кацано, аргументи от типа – защо липсват звезди на снимките от Луната, па под толкова и толкова градуса пада лъчът, па сянката, па експозицията на снимката, а просто питам: „Като толкова е важна за нас Луната, защо десетилетия след уж последния полет, никой не кацна пак на нея? На Луната. Защо? Защо никой не кацна на Луната?! Защо?” Аз откак съм роден все тия кадри дават, едни и същи кадри. През изминалите десетилетия най-добре биха разсеяли съмненията, че на Луната не е кацано знаеш ли как?
        На екрана: ЮЛИЯ: Как?
        На екрана: СТЕФАН: Като просто кацнеха. Така.
        На екрана: ЮЛИЯ: Повтаряш се.
        На екрана: СТЕФАН: Защо толкова години поред не разбиваха идеята, че на Луната не е кацано, на пух и прах, като просто кацнеха уж отново, вместо да се обясняват като ученици, хванати, че преписват на контролно. И правят филми. Оправдават се: Знамето се вее, щото… Стъпката на кадъра е толкова перфектно отлята, щото… та трябва ние сега да им сърбаме попарата. Освен това знаеш ли колко пари се хвърлят да се доказва, че все пак на Луната е кацано. Да се бяха използвали тия пари наистина да се кацне. Уж отново, а всъщност за сефте, ъмхъ! Адски безотговорни копелета са били тия от ХХ век, да кажат, че на Луната е кацано, без да предвидят колко ще ни струва на нас сега да опровергаваме твърдящите, че на Луната не е кацано. И наистина не е кацано. Но ние, астронавтите, заради тъпите си предшественици трябва да продължаваме с лъжата. Да твърдим: Кацано е! Трябва да продължаваме с нелепи оправдания. Защо трябва да продължаваме лъжата?

 

        ИНСТРУКТОРКА, РЪКОВОДИТЕЛ ПОЛЕТА, ЛЕКАРКА излизат, докато на екрана продължава тирадата на Стефан:
        На екрана: СТЕФАН: Появили се били проблеми точно преди кацането, оправдани с невъзможноста компютъра да обработва всички данни. И Нийл Армстронг, разбираш ли, ръчно прилунил модула, хе-хе.
        На екрана: ЮЛИЯ: Не забравяй, че можем да оправдаем това, че толкова петилетки след последния полет до Луната, никой не е кацал там, с нюанса, че е скъпо на данъкоплатеца?
        На екрана: СТЕФАН: Ха-ха. А евтини ли са на данъкоплатеца несметните войни? В Ирак, да речем?
        На екрана: ЮЛИЯ: Едва ли правителството ще изфабрикува такава грандиозна лъжа. Все пак не забравяй, че това е правителството.
        На екрана: СТЕФАН: Защо да не изфабрикува?
        На екрана: ЮЛИЯ: Мислиш ли, че няма да се разчуе на момента?
        На екрана:СТЕФАН: Че то се е разчуло. Щом ние с теб в момента го говорим, значи се е разчуло.

 

ТЪМНИНА.

 

        Екранът се вдига.

 

 

Тринайста картина

 

        Юлия и Стефан са на сцената, на същата лунна повърхност (просто все едно вече зрителят е на Луната и гледа оттам):

 

        СТЕФАН: За да се осъществи кацането на луната или по-точно заснемането на кацането на луната – защото какво кацане е ако не е заснето – първо, е било нужно през ХХ век киното и телевизията да напреднат дотам, че снимките да изглеждат правдоподобно.
        ЮЛИЯ: Ха-ха-ха. Ти си луд.
        СТЕФАН: Знаеш ли, ти не приемаш, че на Луната не е кацано, просто защото си израстнала с филмите, показващи, че на Луната е кацано. Още откакто си се родила гледаш филмите, че на Луната е кацано. И сега някак си не искаш да си разваляш уюта. Свикнала си на Луната да е кацано. Естествено, че няма да се съгласиш, че не е кацано каквито и доводи да ти привеждам. Всъщност ти не по-добре от мен ги знаеш тези доводи. В крайна сметка и ти си астронавт. Минала си през същото обучение.
        ЮЛИЯ: Добре, да приемем, че кацането на Луната от 1969 година е филм.
        СТЕФАН: Ами да.
        ЮЛИЯ: Но по тая логика излиза, че човечеството без проблем вече може да кацне където си пожелае. Защото до такава степен е напреднала телевизията и спецефектите в киното, че е възможно да се имитира кацане – кеф ти на Марс, кеф ти на Венера, пък дори и на планета в друга зведна система, абсолютно.
        СТЕФАН: Може и такава интерпретация да се направи, да. Всичко е само думи, думи, а вече и образи – кацането на Луната, защо не и кацане на Марс или кацане на Венера.
        ЮЛИЯ (с тон на победител): Тогава?
        СТЕФАН: Обаче не е реалистично!
        ЮЛИЯ: Защо?
        СТЕФАН: Просто Луната е близко. Сателит е на Земята! Докато другите космически тела са доста по-далече. И не е толкова реалистично да се кацне на тях. Примерно, да речем, разстоянието само между пръстените на Сатурн е по-голямо от разстоянието от Земята до нейната луна, известно ли ти е? А пък Нептун прави една обиколка около Слънцето за цели 165 години, на над 3 милиарда километра е от Земята.
        ЮЛИЯ: О, да...
        СТЕФАН: Тъй че и да направиш филм... (замисля се)
        ЮЛИЯ (припряно): И да направиш филм... Какво де? Довърши си изказването!
        СТЕФАН: Ами... И да направиш филм... Не може само с филма!
        ЮЛИЯ: Докато за Луната може?
        СТЕФАН: Докато нашата Луна – земната – e близко. И може само с филма, да. Ти много добре знаеш какъв беше проблемът доскоро, та човечеството да си остане само с филми за кацането на Луната.
        ЮЛИЯ: Не разбирам.
        СТЕФАН: Е! Най-големият проблем е радиацията.
        ЮЛИЯ: Радиацията.
        СТЕФАН: Р-а-д-и-а-ц-и-я-т-а!
        ЮЛИЯ: Поясът на Ван Алън нали?

 

Спуска се екранът.

 

 

Четиринайста картина

 

        На сцената пред екрана излизат РЪКОВОДИТЕЛ НА ПОЛЕТА, ИНСТРУКТОРКА, ЛЕКАРКА и застават с гръб към публиката и с лице към екрана

 

        РЪКОВОДИТЕЛ НА ПОЛЕТА: Е да, знаех си, че няма как да не спомене поясът на Ван Алън този глупак!
        ИНСТРУКТОРКА: Даже и някаква инфантилна песничка, сещам се сега, си тананикаше за пояса Ван Алън.
        ЛЕКАРКА: Това докладвано ли беше?
        ИНСТРУКТОРКА: Кое?
        ЛЕКАРКА: За песничката.
        ИНСТРУКТОРКА: Мисля, че да.
        ЛЕКАРКА: Нямам такъв спомен.

 

        РЪКОВОДИТЕЛ НА ПОЛЕТА, ИНСТРУКТОРКА, ЛЕКАРКА остават все така с гръб към публиката и с лице към екран, докато:

 

        На екрана: СТЕФАН: Поясът на Ван Алън ами! Точно така! Скоро обяснявах на сина ми, че ние с теб, Юлия, ще бъдем първите хора на Луната. И му говорих, че през XX век е било невъзможно това да се случи. Защо? Защото, казах му, още са липсвали скафандрите от ново поколение като нашите, дето така да пазят от космическата радиация. Обясних на сина ми, че на около 350 километра от Земята има радиационен пояс – поясът на Ван Алън, уточних. И през него е невъзможно да мине астронавт със скафандър и космически кораб от 60-70-те години на ХХ век, без радиацията да го направи на гъз. То, сине, викам му, като ходим на рентген в болницата, ни слагат щит, дето, нали, облъчването от рентгеновите снимки е многократно по-слабо от облъчването при пояса на Ван Алън, пък какво остава за астронавт, облечен в скафандър от 60-70-те години на ХХ век, да мине през пояса. Освен това по време на уж първия полет до Луната – 1969 – е било най-силно лъчението и интензивността на слънчева радиация. Тогава е бил върхът на 11-годишния цикъл на слънчевите изригвания. Но синът ми не беше съгласен с това, че ние с теб, Юлия, ще бъдем първите хора на Луната. Знаеш ли колко филмчета за кацането на Луната е изгледал? „Добре де, тате – казва, – имало радиация. Ами другите астронавти, като излизат да ремонтират нещо в открития космос, от Международната космическа станция например тези, тях не ги ли облъчва радиация?!” Да, синко – отговарям му, – правилно си забелязал. Но! (пауза) Но… но… Но тук има едно „но”, както обича да натъртва нашата инструкторка. За да отидеш до Луната, трябва да минеш през пояса на Ван Алън (запява):

    При пояса Ван Алън
    вилнее радиационна хала.
    И без съвременен скафандър
    ще вехнеш като олеандър!

 

        Международната космическа станция се намира под магнитния щит на Земята. Той пази астронавтите там. И доводът, че нищо им няма на астронавтите, дето излизат в открит космос, не е актуален. Да, те излизат, но те са вътре в защитното поле, щото са в земна орбита. Докато екипажът на „Аполо” би трябвало да е извън нея. Има огромна разлика между това да си вътре в магнитосферата на Земята и в това да си извън магнитосферата на Земята. Слънчевият вятър, Юлия, е щял да ги обрули без нашите сегашни технологии (пауза). Като ябълки са щели да окапат. Честно. Едно е радиационното облъчване в земна орбита, съвсем друго е радиационното облъчване, когато минеш пояса Ван Алън, за да кацнеш на Луната. Досега от космическите мисиите с участието на хора само „Аполо” е бил извън защитеното от турборадиацията магнитно поле. Уж е бил. Уж! Защото как така Армстронг и компания ще изкарат повече от седмица отвъд пределите на защитното магнитно поле на Земята?
        На екрана: ЮЛИЯ: Добре де, гледах филм по „Дискавъри ченъл” и там не взимаха страна. И казаха, че пробите от лунната повърхност недвусмислено показват, че са от Луната. 380 кила лунен прах е донесен от Луната. (пауза)
        На екрана: СТЕФАН: Кой го казва? Първо дай да видим експертът, който го твърди. Той дали не е пристрастен да твърди такова нещо? А нали знаеш, че от 700 киноленти, на които било заснето така нареченото кацане на Луната и въобще мисията, цели 698 са изчезнали. Плюс това е липсвал автентичен сигнал от Луната, а телевизионните камери са снимали екрана в залата, от който НАСА излъчва уж автентичния сигнал, ха-ха.
        На екрана: ЮЛИЯ: Омръзна ми да те слушам.
        На екрана: СТЕФАН: Виж сега, чуй ме.
        На екрана: ЮЛИЯ: Не искам повече.

 

        РЪКОВОДИТЕЛ НА ПОЛЕТА, ИНСТРУКТОРКА, ЛЕКАРКА са все така на сцената с лице към екрана:

 

        ИНСТРУКТОРКА: И на мен ми омръзна да го слушам този тъпак.
        РЪКВОДИТЕЛ ПОЛЕТ: Гледай, гледай (сочи екрана на който тече картината от Луната) Как може да е толкова прост тоя? Не, не... Гледайте, гледайте – то това си е направо...
        ЛЕКАРКА: Не е за вярване! Направо не е за вярване.

 

        ИНСТРУКТОРКА, РЪКОВОДИТЕЛ ПОЛЕТА, ЛЕКАРКА излизат, докато на екрана продължава препирнята между Стефан и Юлия.

 

        На екрана: СТЕФАН: Чуй ме!
        На екрана: ЮЛИЯ: Казах ти вече, не искам. Ти си ега ти тъпака.
        На екрана: СТЕФАН: Чуй ме!
        На екрана: ЮЛИЯ: Казах ти вече, не искам. Ти си ега ти тъпака.
        На екрана: СТЕФАН: Моля те, само това и повече няма да ти говоря.
        На екрана: ЮЛИЯ: Не искам бе, човек!
        На екрана: СТЕФАН: Добре, само две думи.
Екранът се вдига.

 

 

Петнайста картина

 

        На сцената са Юлия и Стефан. Лунен пейзаж. Тук вече е и лунният модул.

 

        СТЕФАН: Нали през 68-ма излиза филмът на Кубрик „2001: космическа одисея” или „Една одисея в космоса през 2001”, зависи от превода.
        ЮЛИЯ (ядосано): Е?
        СТЕФАН: Е нали има Студена война. По това време.
        ЮЛИЯ: Е?
        СТЕФАН: Двата суперколоса на Земята – САЩ и Съветския съюз са в постоянна надпревара.
        ЮЛИЯ: Е?
        СТЕФАН: Всеки гледа да е №1. Всеки гледа да е №1 както в оръжейните, така и в космическите технологии.
        ЮЛИЯ: Е?
        СТЕФАН: Е руснаците успяват първи да пратят човек в космоса. Обаче американският президент тогава казва, че може и да не са били първи в космоса, но ще бъдат първи на Луната!
        ЮЛИЯ: И?
        СТЕФАН: През 61-а Кенеди нали заявява: „Вярвам, че нашата нация може да постигне тази цел – в близките 10 години човек да кацне на Луната и да се върне жив и здрав на Земята.”
        ЮЛИЯ: Нищо ново не ми казваш. Тия думи всеки ги е чувал.
        СТЕФАН: Също така Кенеди казва: „Решихме да отидем на Луната! И ще го направим не защото е лесно, а защото е трудно”.
        ЮЛИЯ: Хубаво.
        СТЕФАН: Така. Гледала си „2001: космическа одисея” на Кубрик.
        ЮЛИЯ: Много ясно.
        СТЕФАН: Този филм е революция в специалните ефекти. Реализмът му е зашеметяващ. Естествено печели „Оскар”.
        ЮЛИЯ: Печели.
        СТЕФАН: И през 1969 г. вече първият човек стъпва на Луната.
        ЮЛИЯ: Да, така е.
        СТЕФАН: Само че това стъпване на Луната не е снимано на Луната. А тук. На Земята. В студио. Както и нас ни снимаха за всеки случай. Направи си някой път експеримента да гледаш паралелно „Една одисея в космоса” и кадри от кацането на Луната. Аз съм проверявал. Има удивителни сходства. Абе цялото кацане е постановка. Супер театрално е. За няколко минути като в холивудска боза, се губи връзката, уж. Хората да примрат в очакване. И изведнъж: „Земя, тук база “Океан на бурите”, модулът е прилунен” Хе-хе.
        ЮЛИЯ: Да, но има теории, че Кубрик е снимал филма за Луната, не щото не са кацнали, а щото като са кацнали и нямаш си на представа на какво са се натъкнали просто. Имало цял лунен град... Имало бази, въобще яка урбанизация. Неидентифицирани обекти летели над кратерите.
        СТЕФАН: Това защо не го твърдеше по-рано.
        ЮЛИЯ: А много добре знаеш защо. По същата причина, по която и ти се пазеше да твърдиш такива неща по време на тренировките – просто нямаше да ни пуснат да излетим.
        СТЕФАН: Аха, пък сега сме вече на Луната и можем да си говорим за всичко без да се притесняваме, ясно (пауза.) Абе, кой господ ме запрати на тая планета и сетне на нейната единствена Луна, та не се родих на Юпитер, на Марс или на Венера? Кой? С техните много повече луни.
        ЮЛИЯ: Остави я тая планета, бе. Кой господ ни запрати изобщо около това слънце, ей тонинко, нюню. Мен ако питаш, да се бяхме родили в системата Сириус или някъде из Орион.
        СТЕФАН: Е, ако питаш мен пък, да не се бяхме раждали изобщо в тая галактика Млечен път. Да се бяхме родили в Андромеда или в Смбреро.
        ЮЛИЯ: Айде сега пък и претенции. Я виж тук. Е, няма гевречета. Но пък и астронавтската храна си я бива. Искаш ли ябълка.
        СТЕФАН: Пюре от ябълка, искаш да кажеш.
        ЮЛИЯ: Ми пюре много ясно. Да не искаш да ти извадя истинска ябълка.
        СТЕФАН: Червена и сочна като от райската градина.

 

ТЪМНИНА

 

        ДЕТСКИ ГЛАС (в пълен мрак се чува гласът): Мамо!
        ЮЛИЯ (глас): Миличка!
        ДЕТСКИ ГЛАС: Ела си!
        СТЕФАН (глас): Не им вярвай, Юлия! Те те манипулират!
        ЮЛИЯ (глас): Не е вярно!
        СТЕФАН (глас): Не бъди наивна! Винаги децата са повод за войни.
        ЮЛИЯ (глас): Аз ли съм наивна?! А ти? Ти какъв си? Мухльо! Ще ми се опълчва. Щом си се родил с два крака, с две ръце, къде си тръгнал… къде? Ти си наивният глупак! Глупак (Ехо) пак... пак... пак..

 

 

Шестнайста картина

 

        Лекционна стая в учебен център. Широк прозорец. Сутрин. През прозореца в далечината се забелязват обекти от звездно градче. Кран за ракети, кула, сателитна чиния. Вътре в стаята – три чина един зад друг, учебна дъска. Табло с фотографии на планети. Схеми с траектории на полетите. Инструкторката е права до дъската, облечена с униформа на военовъздушните сили, без шапка. Юлия седи на втория чин, с униформа като на инструкторката. Зад нея, в същите униформи, един до друг седят Втори мъж астронавт и Втора жена астронавт.

 

        ИНСТРУКТОРКА: Както видяхте, проиграхме всевъзможни ситуации на поведение на Луната. Даваме ви огромна власт. И от вас се иска да сте достойни. А не да се дъните. По време на тренировките ви предоставихме и свобода да импровизирате, и свободата прекалено да импровизирате (натъртва на думата „прекалено”). Разиграхме различни етюди. Видяхте, че прекалените импровизации не вървят. Видяхте какво стана. Извикахме докторката, доведохме детето. Разбира се, междувременно пуснахме и предварителния запис. Имаме начини да ви въздействаме. И както и да постъпите, дори да се опълчите на властта, никой няма да разбере, щом няма да ви дават по телевизора! И си остава за ваша сметка. Каквото ще да говорите. Каквато и теза да остстоявате, накрая все ще е нашата. Дори, че допреди вашия полет, никой друг не е кацал на Луната; дори, че вие сте първите. Ако ние преценим, че не трябва да го излъчим по телевизора, няма да бъде излъчено по телевизора. Ясна ли съм?
        СТЕФАН, ЮЛИЯ, ВТОРИ МЪЖ АСТРОНАВТ, ВТОРА ЖЕНА АСТРОНАВТ (в един глас): Тъй вярно!

 

ТЪМНИНА

 

 

Седемнайста картина

 

        Екран (платно) Излитане. Прожектира се на екрана. Отброяване 3,2,1. Постепенно набиране на скорост (като влак)

 

        РЪКОВОДИТЕЛ НА ПОЛЕТА (възторжен глас): Току-що корабът „Меркурий 18” излетя с ракетата „Уран”, за да поеме своето дългоочаквано от цялата земна цивилизация пътешствие към Луната. Отново имаме малка крачка за човека и отново постигаме огромен скок за човечеството! Горди сме, че толкова години след 1972 година пак ще бъдем на нашия естествен спътник. Сега, скъпи астронавти, вие трябва да дадете началото на база на Луната. Милиарди човешки погледи са вперени във вас. Вие сте нашата надежда! На добър час момичета и момчета. Планетата Земя е с вас.
        Тишина.
        Гръмват фанфари!
        Зазвучава детски хор на фона на излитаща ракета:

 

    Полита лунният „Ястреб”
    към светлата Луна,
    ще кацне той на място,
    наречено Океан

     

    на бурите! И скоро
    град там ще построим,
    ще дойдат много хора
    в този Лунен Рим.

     

    От него ще потеглят
    свръхсмели същества –
    Вселената ще впрегнем
    със земната си власт!

      Припев: Не ни е страх от бури, радиация и студ,
      нагоре към небето е земният ни път...
      Е земният ни път... Е верният ни път.
      Обратно към небето е новият ни път!

        ПЪЛЕН МРАК
        Гласовете на Стефан и Юлия се чуват от радиостанция на фона на музиката (само музиката) от песента:

        ЮЛИЯ: Със земната си власт.
        СТЕФАН: Вселената ще впрегнем.
        ЮЛИЯ: Свръхсмели същества.
(Звук от летяща ракета.)
        СТЕФАН: От него ще потеглят!
(Звук от летяща ракета.)
        ЮЛИЯ: В този Лунен Рим.
        СТЕФАН: И Нов Йерусалим!
        ЮЛИЯ: Ще дойдат много хора! Хора (ехо), хора, хора, хора…

 

        (Ехото отшумява с финалния фус на музиката.)

 

        СВЕТЛИНА

 

 

З   А    В   Е    С    А

Електронна публикация на 21. февруари 2008 г.

г1998-2017 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]