Стоил Рошкев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | съвременна българска литература

 

СТАРОЗАГОРСКАТА ЖП ГАРА. ПОГЛЕД НА ЗАПАД*

 

Стоил Рошкев

 

 

Слънцето над гарата е ниско
                                     като козирката й.
Като нахлупената бейзболна шапка
на момичето пред първи коловоз.
Момичето е проснало
до себе си черен куфар на колелца.
Заминава на Запад. Към София
                                     или Валенсия.
Наоколо
пътници и посрещачи
пушат. Търкалят чанти,
звънят им джиесемите.
                                     Слънцето
ги кара да се крият
под сянката на гарата.
Но на момичето не й е нужна
                                     козирката й,
не й е нужна сянката.
Събрала я е
в изобилие.
Иска слънце.
Само още слънце.
                                    Влакът
идва.

 

 

 

 

 

 

 

 

---

 

* Стихотворението е писано по време на
поетическия пленер „Писане от натура“,
в Стара Загора на 4-ти и 5-ти ноември 2009 г.

 

Електронна публикация на 16. ноември 2009 г.

г1998-2017 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]