Стоил Рошкев

поезия, проза

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

СВИДЕТЕЛИ НА СВЕТЛОТО БЪДЕЩЕ

 

Стоил Рошкев

 

Ходих наскоро с приятели на безплатно кино в Руския културно-информационен център [РКИЦ]. Нещо като социална прожекция, разтуха за ветерани от войните. Филмът се казваше "Отряд". Още с появата ни пред центъра с впечатляващата - на фона на останалите сгради по ул. "Шипка" - стъклена фасада, си припомних как преди 20 години тук ми вързаха синята чавдарска връзка. През 1984. Въведоха ни четири паралелки бройлерчета в РКИЦ - същата стъклена фасада и същият макет на космическата капсула на Гагарин в най-видно положение. Значи, като ходихме на кино, вече през 2004, с приятелите ми, не ми направи такова впечатление позавехналият информационен център, нито изпосталелите пенсионери, колкото космическата капсула на Гагарин "Восток-3А", може би понеже и навремето, когато ни приемаха чавдарчета, ми бе привлякла най- вниманието. Спомням си, беше страшна еуфория. Едва ли не си върхът вече. Просто така ни обучаваха. Такова бе онова, тогавашното заслепение: да бъдем горди с чавдарските си връзки! Но преди да ни ги върже... да ни инциира т.е. дружинната ръководителка, всички се бяхме струпали около космическата капсула. Знаете ли какви си ги фантазирахме? Звезден миг, уважаеми дами и господа. Точно за 3-ото хилядолетие си фантазирахме! Екстра си спомням. Надцаквахме се едни други колко космическо ще е положението в началото на 3-ото хилядолетие. Как ще сме 24-25-годишни тогава. И направо ще сме супер. С трамвая после (03.03.1984), като ни връщаха към училище, се скъсвахме, накачулени по прозорците, да се надпреварваме кой ще си "заплюе" повече коли. Нали имаше такава игра сред децата, вид магическо наричане: "Пу, за мен тази лада!", "Пу, за мен този москвич!", "Пу за мен тази лада!", "Пу, за мен този москвич!", "Пу, за мен тази… Опа! Изведнъж се появеше нещо по-различно от унифицирана соц-кошница или соц-таралясник. Появеше се, да речем, грохнал ситроен или корекомско рено-пила! Но като не ги знаеш другите марки, освен шкодичка, ладичка и още две-три от същото семантично гнездо, как да го назовеш това по-различното? Въпреки туй си го "заплювахме" и се заканвахме едни други кой по-хубава кола ще юрка през 3-ото хилядолетие… Кой какъв ще стане и въобще какво щяло да стане. Е?! И какво стана? Чак ми е смешно. В градския транспорт и днес, през 2004-а, се кандилкам все на същите сдухани трамваи като от времето, когато ме приемаха чавдарче и когато си фантазирахме, че и тук ще дойде влакът "Стрела". Отказвам категорично обаче да се причислявам към проиграните класове [паралелки]. Паралелките, дето ни гласеха чавдарчета. Паралелките, радващи се на макета на космическата капсула. Паралелките-емигранти. Паралелките-експерименти. По подобие с прочулия се етикет голф-поколение - това на родените през 70-те западногерманчета, дето, току стигнали пълнолетие, почвали да пилотират голфчета, тук може би, ако е нужно да се лепи етикет, на родените през 70-те в България, той трябва да е трамкар-поколението или икарус- или чавдар-поколението, или дори голф-2-ра-употреба-поколението, защото нали бяхме зарити от коли на старо от Германия, бяхме превърнати в автоморгата на златния милиард. Докато там караха четворки и петички голфове, тук - още единички и двойки, и то само малък процент пълнолетни, по-отворените дето са. Пък ние, поредното изгубено поколение, возещите се в античните трамваи… Ха-ха-ха, то не са трамваи, то са морги. Вместо да са се сбъднали фантазиите ни, с малкото останали в родината приятели ходим на безплатно кино. Старата космическата капсула "Восток-3А" затуй си издейства отново вниманието ми. Само дето не я зяпах с благоговение. А с яд! Като символ на несбъднатите ни наричания. Същата вечер, щом се заприбирах с моргата-трамвай №5 от времето - е, не мога да не потретя - когато ме приемаха чавдарче… (дори по онова време, 1984, трамваите ми се струваха по-стари в сравнение с трамваите от съветските филми и с трамваите във филмите на страните от соцлагера въобще…) Та, когато през 2004 г. все още се таралянках в трамвай за скрап, нищо в него не ми напомняше, че действително съм в 3-ото хилядлетие, напротив. Имах чувството, че се намирам в многозначителната 1984. Експериментирах да си представя, че 1984 г. е в този миг! Както си представях, че се намирам в онова време, така взех да си фантазирам за 3-ото хилядолетие. Нали непрекъснато със съучениците ми си мечтаехме колко космическо ще е то - от гледна точка на 1984 действително изглеждаше светло бъдеще. Но веднага се усетих, че всъщност се намирам именно в това (обещавано вече отдавна да е дошло) светло бъдеще. За мен то бе настояще. Но не беше светло. Обратно - кандилках се в стар трамвай. От малкото му останали лампи едва се сцеждаше светлик. Навън бе вечер. По булевард "Цар Борис Трети" отшумяваха яки джипове. Все пак радостно е, че за част от хората космическото 3-то хилядолетие бе пристигнало.

 

Електронна публикация на 09. ноември 2004 г.
г1998-2017 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]