Александър Шпатов

проза

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

 

***

 

Александър Шпатов

 

 

        По-добре да си останем само приятели…1

 

---

 

        1 Слушайте, [написа тя на незнайните си познати от форума], имам нужда от съвет. С моя приятел се запознахме по facebook-а, веднага се харесахме и ето - даже съм забравила от колко време вече сме заедно. И именно това е - колкото и да го харесвам, тръпката я няма, изчезна, сигурно добре ме разбирате. А пък на мене именно сега ми е времето да се наживея и да опитам от всичко. Той обаче не ме оставя и един час на спокойствие! Задушава ме, непрекъснато иска да сме заедно, а в крайна сметка и аз имам нужда от някакво лично пространство, нали така? Преди като видех, че ми звъни или, че ми е пратил нещо, веднага изтръпвах, а сега тия глезотии са ми толкова досадни... Както прочетох в един друг форум по въпроса - „добро или лошо - винаги свършва. Това е тъжната реалност на този свят.”
        Пуснах даже sms с моето и неговото име и от телевизията ми казаха точно това, което си мисля - „17% Сходство - По-скоро си пречите, отколкото си помагате. Не сте си противни един на друг, но различните ви характери правят съществуването на връзката ви нездравословно и за двама ви.“
        Проблемът е, че нямам смелост да му го кажа, не знам как. Дано някой да може да ми помогне, иска ми се да го направя възможно най-бързо.

 

        здрасти. [заредиха се един след друг почти веднага отговорите] и аз преди бях като теб. сега обаче направо си казвам - излизаме някъде, казвам, че искам да говоря с него. обяснявам му, че чувствата вече не са както преди и че съжалявам. не, че за наранения човек има значение кой колко съжалява. но така - по добре откровена и с болката веднъж. на мене ми върши работа.

 

        Абе кви са тия от пуберски истории!!! Не било същото задушавал я бил досаден бил :))) По-детски истории не бях слушал от много време.

 

        САМО СКЪСАЙ И ДА ЗНАЕШ,ЧЕ ТЕ ЧАКАМ

 

        Zdrasti, poneje pita6 za savet, 6te ti kaja samo edno - smsite sa izmisleni to4no poradi taq pri4ina: napi6i mu , 4e ti e pisnalo I da net e tursi pove4e. Qsno i prosti4ko - bez salzi, bez tra6kaniq, bez kakvito i da bilo ligav6tini. (Razbira se, toj vednaga 6te se opita da se connectne s tebe, ama ti prosto si izkliu4va6 telefona I zabravq6 za vsi4ko). Tolkova e prosto.

 

        Точно така!!! Няма нужда от емоции в тия работи. Пускаш си sms-четата и всичко е ОК. Иначе като се срещнете и като се почнат едни сълзи, едни обяснения... като нищо може и пак да се съберете и после пак от начало...

 

        Защо просто не се забиеш с някой друг? Като разбере и ще те остави.

 

        A puk na mene nqkoj kato po4ne da mi pishe takiva smsi izob6to ne gi 4eta, ami napravo gi iztrivam. Prosto znam, 4e nqma smisul da se qdosvam. Kusame i tova e. + tova mi se e slu4valo da se okaje, 4e tova sa nekvi piqnski izpulneniq, a istinata e savsem razli4na. Eto za6to gledam da ne se qdosvam. Samo pravo v o4ite e istinata.

 

        На мене пък тая история с sms-ите ми е несериозна. Толкова време си прекарал с тоя човек, целувал си се, бацилите си си обменил, както казва един френд, а после един sms и мислиш, че си готов. Не стават така тия работи.

 

        „Не стават така тия работи”!?? Be ti znae6 li, 4e v Siriq taka se razvejdat daje.

 

        А пък един приятел и без sms се оправи. Само си смени във facebook-а статуса и написа, че вече не е In a relationship. После изтри всичките снимки, дето са заедно и това беше - no woman, no cry.

 

        Ей това с facebook-а наистина беше добро, помисли си и веднага натисна към страницата. Така де, от където дошло, там и отишло, както се казва. Вкара си паролата и веднага на монитора се появи профилът й.
        Ето - пише си го: In a relationship, а отстрани даже и връзка към неговия профил. Няма какво да му мисли. Мисленето си е мислене, свободата си е свобода. В кой век сме все пак - всичко това си е напълно нормално. Че какво по-хубаво от това да се наживееш на воля? Цъкна с мишката бутона за редактиране, прехапа устни, което по принцип правеше изключително рядко и донякъде може би все пак това я издаде, натисна върху „In a relationship-а”, появиха се разните му там варианти и само след секунда вече беше “Single”, сам-самичка и отворена за всичко ново и прекрасно.
        „Знаеш, че така е по-добре“ - само това му написа, и остави на facebook-a да допълни каквото още трябваше. Оставаше да изтрие снимките, на които бяха заедно и тъкмо да тръгне да го прави, когато телефонът й извибрира до клавиатурата. Първо се уплаши на бързата му реакция, но като погледна екранчето веднага се ободри.
        - Казвай къде ще ме водиш, Гери. Не ме интересува, че е вторник - на мене страшно ми се излиза. После ще ти разправям защо.

 

        Не можеше да се оплаче от партитата, ходиха къде ли не, видяха се с толкова много познати, полафиха си на воля... Е сега да дойдеше някой да й каже, че свободата не е супер! Супер е, направо си е жестока! Само да не й се мешаха навсякъде тия мъжленца с плоските им свалкчици - как пък не се намери поне един нормален и свестен! Ще трябва явно да си почине малко от тия истории, щото очевидно вече не й понасяха.
        Ето наистина - два дена станаха откакто му каза, че така е по-добре и то наистина да се окаже, че било по-добре. Никакви следеници, никакви караници, никакви преструвки и компромиси. Ама и той се оказа един лицемер! Защо не я потърси досега, защо поне не попита дали е сигурна, най-малкото приятели трябваше да си останат, а то... никакъв го няма. Нито във facebook-a, нито в Skype, нито в ICQ-то. Един sms от срам не прати. Толкова ли не му е пукало? А пък на вид и на обяснения как го раздаваше само - наистина да вземеш да му се вържеш!
        И точно тогава се звъни на вратата. Тя набързо избърсва сълзите с края на одеялото и отива да отвори.
        - Здрасти, коте, да знаеш само какво се случи - бурята изгори рутера, целия ни Интернет даде фира, докато оправях кабелите си изпуснах телефона от седмия, абе направо не си е истина - два дена не мога да се свържа с тебе. Вчера пак идвах до вас, ама нямаше никой... ъ-ъ, така де, радвам се да те видя... Ама кажи, коте, нещо случило ли се е?
        Нещото, което се случва е, че тя не обелва дума - само го прегръща и при изричното спазване на всички постулати на драмата и драматичното изкуство започва с най-искрените си целувки.
        - Тия техники... - едвам успява да каже тя - представяш ли си само - да вземе facebook-а да ме изкара single... някакъв вирус сигурно... [горе]

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 06. април 2008 г.
Публикация в сб. „Разкази под линия“, Александър Шпатов, Изд. „Жанет-45“, Пл., 2008 г.
©1998-2023 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]