Соня Николова

поезия

Литературен клуб - 20 години! | нова българска поезия | страницата на автора

 

ЧЕРНИЯТ ВЛАК

 

Соня Николова

 

слепите гарички с изкорубена
дограма, срутена в окрайнините
на света, пилони на страстите
когато някой, селянин, старец,
задигне ламарината
и керемидите, зер, ще потрябват,
господнята диря хваната от случаен циганин,
на завет поне да поспре, сподирен
от кучешки лай, въздишките на полигамните
вечер в неделя, музика и благоухания.
Влаковете ни отминават, ала някой ден,
казваше старецът, черен влак се композира.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 12. октомври 2003 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]